Бауманова капсула

Баумановата капсула (на латински: capsula glomeruli), също гломерулна капсула, е чашкообразна ципеста торбичка в началото на каналчестата част на нефроните в бъбреците на бозайниците, където се извършва първата филтрационна фаза на пречиствателния процес на кръвта в хода на формирането на урината. Бъбречната гломерула е обвита плътно от торбичката. От Баумановата капсула филтрираните течности се насочват към проксималните каналчета на нефрона за понататъшна преработка, абсорбция, реабсорбция, и секреция. Този процес се нарича бъбречна ултрафилтрация и се имитира в изкуствения бъбрек – машина за хемодиализа. Капсулата е наречена на името на сър Уилям Бауман, който я описва за пръв път през 1842 г.

Бауманова капсула
Баумановата капсула не е отбелязана, но е клетъчната формация във върха на рисунката, формираща „чашка“
Атлас	Бауманова капсула
Система	Пикочно-полова система
Прекурсор	Метанефрична бластема
MeSH	Bowman+Capsule

Анатомия

Строежът на капсулата е „полярен“ като на условно северния полюс се намират вливащата и изливащата артериоли (аферентна и еферентна). Това се нарича също „съдов“ полюс. На „южния“ полюс се намира началото на проксималното каналче.

От хистологична гледна точка, капсулата се състои от 4 пласта.

• Париетален – „стенен“ е първият и най-външен пласт: съдържа слой от еднослоен плосък епител, нямащ участие в процеса на филтрация.
• Бауманово, капсуларно или уринарно пространство се намира непосредствено до париеталния от една страна и висцералния от друга страна и е работното пространство на капсулата където се събира филтратът след като е отделен през клетъчните филтрационни прозорчета.^[1]
• Висцералният пласт – „сърцевинен“ е изграден от подоцити и лежи директно над удебелената базална гломерулна мембрана. Bеднага след висцералния пласт са гломерулните капиляри.
• Филтрационната бариера – е сложна мембрана състояща се от фенестрирания ^[2] ендотел на гломерулните капиляри, споената базална пластинка (ламина) от ендотелните клетки и подоцитите, и филтрационните прозорчета на подоцитите. Мембраната позволява преминаването на вода, йони и малки молекули от кръвта в работното пространство на капсулата. Бариерата (в изправно състояние) не допуска преминаването на големи или отрицателно заредени протеини (като албумин).

От своя страна базалната пластинка се състои от три пласта: първият е рехавата външна пластинка (на латински: lamina rara externa), върху нея са прилепнали „крачетата“ на подоцитите. След нея е междинната плътна и по-тъмна на вид пластинка (на латински: lamina densa) и най-накрая е вътрешната рехава пластинка (на латински: lamina rara interna), директно върху ендотелните клетки. Тя се състои от мрежа изплетена от колаген тип IV и от ламинин и изпълнява ролята на селективен макромолекулен филтър.

ЛЕГЕНДА: A – Бъбречно телце B – Проксимално каналче C – Дистално каналче D – Юкстагломеруларен апарат 1. Базална мембрана (ламина) 2. Париетален слой 3. Висцерален слой 3a. Крачета (на подоцитите) 3b. Подоцити, също наричани Бауманови клетки 4. Бауманово (уринарно) пространство 5a. Мезангий – интрагломерулни клетки 5b. Мезангий – екстрагломерулни клетки 6. Гранулни (Юкстагломерулни клетки) 7. Макула денза 8. Миоцити (гладки мускулн влакна) 9. Вливаща артериола 10. Гломерулни капиляри 11. Изливаща артериола

Физиология

Процесът на прочистване на кръвта от крайни отпадъчни продукти на метаболизма в Баумановата капсула зависи от бъбречния механизъм за ултрафилтрация или гломерулна филтрация. При нормални условия и в здрави бъбреци този процес прекарва през гломерулите 125 mL кръв всяка минута, или това се равнява на 60 – 80-дневни филтрационни цикъла за целия кръвен обем, ангажирайки 22 – 25% от сърдечния дебит.^[3][4] В отсъствие на абсорбция, реабсорбция и секреция, бъбрекът произвежда 180 литра филтрат, но след преминаване по каналния ред от това остава само 1% или грубо 1,8 литра урина.^[4]

Протеини с приблизителен размер около 30 килодалтона свободно преминават през мембраната, макар отрицателният им заряд да упражнява остатъчно съпротивление поради отрицателно заредените базална мембрана и подоцити. Водата, глюкозата, солта (NaCl), аминокиселините и уреята свободно преминават в баумановото пространство, но клетки, тромбоцити и големи протеини се задържат. Това ще рече, че като изключим масивните протеини, филтратът е много подобен на кръвната плазма. Ако не съществуват допълнителни механизми за реабсорбиране на полезните субстрати и течности, 3-те литра плазма ще се филтрират в рамките на 15 минути и ще оставят организма без течности.

Клинична значимост

Измерването на индекса на гломерулна филтрация (ИГФ) е диагностичен инструмент за оценка на здравето на бъбрека. Намален ИГФ може да е признак на бъбречна недостатъчност. Различни болести могат да предизвикат проблеми с филтрационната и уриноформираща работа на бъбреците поради проблем в гломерулите. Например това са пролиферативен ендокапилярен гломерулонефрит, мезангиопролиферативен гломерулонефрит, остър полулунен гломерулонефрит и диабетична фломерулосклероза.

Епоним

Баумановата капсула носи името на британския хирург и анатом сър Уилям Бауман (1816 – 1892).

Заедно с гломерулата двете се наричат бъбречно телце или малпигиево телце. Наречено в чест на италианския лекар и биолог Марчело Малпиги (1628 – 1694). Последният термин е анахроничен (не се използва широко), за да се избегне объркване с малпигиевите тела (далачно-лимфните възли).

Илюстрации

• 
  Разпределение на кръвоносните съдове в бъбречната кора
• 
  Гломерула