Битолски вилает
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Битолският вилает (на османски турски: ولايت مناستر; на турски: Vilâyet-i Manastır)[1] е вилает в Османската империя, създаден в 1874 година. Вилаетът е с център град Битоля.[2][3] Населението на вилаета към 1911 година е 1 069 789.[4]
.png)
Remove ads
История
.jpg)
Според салнаме за 1877 година вилаетът Монастир е съставен от 4 санджака и 29 кази, наброява 240 651 къщи и 539 054 жители.[5]
В началото на 1877 година вилаетът е разпуснат, като част от административна реформа, съвпадаща с обявяването на Османската конституция.[6] Разпускането на вилаета предизвиква буря от протести както от мюсюлманските, така и от християнските му жители.[7] Създаден е нов Битолски санджак, подчинен на Солунския вилает, а санджаците Призрен и Скопие са предадени на новосъздадения Косовски вилает. Това дава по-голяма свобода на албанците от Северна Македония да се занимават с бандитизъм. През март избухва бунт и пред портата са изпратени големи посолства за възстановяне на вилаета и той отново е създаден в 1879 година.[6][8] В 1878 година Призренската лига излиза с предложение Шкодренски, Янински, Косовски и Битолски вилает да се обединят в единен Албански вилает.
Битолският вилает е окупиран по време на Балканската война в 1912 година, а след това територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Княжество Албания.
Remove ads
Демография
Има много оценки на състава на Битолския вилает, като последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 747 000 жители, от които повечето са българи християни и албанци мюсюлмани:[9]
| Етнос | Брой |
| българи християни | 331 000 |
| албанци мюсюлмани | 219 000 |
| власи | 65 000 |
| гърци | 62 000 |
| смесени | 35 000 |
| българи мюсюлмани | 24 000 |
| турци мюсюлмани | 11 500 |
| общо | 747 000 |
В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[10]
Remove ads
Административно деление
Първоначално Битолският вилает е разделен на следните санджаци:[11]
След административните реформи в 1877 година някои части от Битолския вилает са отстъпени на новосъздадените Шкодренски (1867) и Косовски вилает.
Административното деление на Битолския вилает в 1880 година е:[6]
- Битолски санджак
- Битолска каза
- Леринска каза
- Кичевска каза
- Прилепска каза
- Охридска каза
- Преспански мюдюрлук
- Ресенски мюдюрлук
- Екшисуйски мюдюрлук
- Мариовски мюдюрлук
- Корчански санджак
- Кочанска каза
- Старовска каза
- Колонийска каза
- Костурска каза
- Хрупищки мюдюрлук
- Биглищки мюдюрлук
- Опарски мюдюрлук
В 1889 година независимият дотогава Серфидженски санджак е придаден към Битолския вилает.
Валии
- Битолски вилает[12]
Remove ads
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads