Бончо Василев

Бончо Боцев Василев е български военен, капитан, и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Бончо Василев
български военен и революционер
Роден	17 октомври 1872 г. Етрополе, Османска империя
Починал	4 февруари 1937 г. (64 г.) Берковица, Царство България

Биография

Бончо Василев е роден Етрополе през 1872 година. Чичо му Лука Боцов е участник в чета и неколкократно ранен, а другият му чичо Михаил загива като четник в Руско-турскатата война (1877 – 1878)^[1].

През 1892 година завършва Школата за запасни подофицери и постъпва на служба в Българската армия и служи в Седемнадесети пехотен доростолски полк, в който става член е на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния комитет. Стига до чин фелдфебел.

Четата на Бончо Василев. Отпред (от дясно наляво): Георги Певчев (2), Христо Контев от Севлиево (3), Атанас Пиров (4), Бончо Василев (5), Тодор Прилепски (6), Георги Наумов (8). Втори ред (от дясно наляво): Георги Иванов – фелдшер (1), Гаки Сидеров (3), Тодор от Прилеп (4), Киряк от Черешница (7). Прави (от дясно наляво): Яни Лошиот (1) и Тома Георгиев (6). Отзад е селският куриер на четата^[1].

През 1904 година след Илинденско-Преображенското въстание Бончо Василев е изпратен от Задграничното представителство на ВМОРО за войвода на чета, която действа в Преспанско и Охридско. В края на годината се завръща в България и подготвя нова чета за Костурския район, в който са се активизирали гръцките чети. Четата на Бончо Василев в състав от 15 души, предимно от Костурско, влиза в Македония през Кюстендилския пункт на 11 април 1905 година и се отправя за Костурския район. В началото на декември Бончо Василев е ранен и се завръща в България на 21 декември 1905 година.

Чета на Бончо Василев, 11 април 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Бончо Василев	Етрополе
2.	Яни Николов (Лошио)	Мокрени	Костурска
3.	Георги Стойчев	Поздивище	Костурска
4.	Киряк Янков	Черешница	Костурска
5.	Кръсто Димитров	Апоскеп	Костурска
6.	Григор Василев	Мокрени	Костурска
7.	Атанас Стоянов	Косинец	Костурска
8.	Георги Атанасов	Дебрец	Кайлярска
9.	Георги Сидерков	Косинец	Костурска
10.	Никола Мицев	Неволяни	Леринска
11.	Тодор Атанасов	Прилеп	Битолска
12.	Петър Илиев	Прилеп	Битолска
13.	Кръсто Славев	Варош	Битолска
14.	Павел Николов	Велес
15.	Михаил Николов	Пространи	Битолска
16.	Георги Потрушов	Пехчево	Скопска
17.	Никола Тодоров	Акчар	Видинска
18.	Милан Маноилов	Лукавица	Царибродска
19.	Христо Контев	Севлиево
20.	Георги Иванов	Варна
21.	Захари Иванов	Дряново	Поповска	[2]

Отново постъпва на военна служба и завършва Школата за запасни офицери, след което е произведен в офицерски чин. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. и стига до чин капитан.

След 1919 година се оттегля от армията и се установява да живее в Берковица, където умира на 4 февруари 1937 година.^[3][4][5][6]

Военни звания

• Запасни подпоручик (1892)
• Подпоручик (20 април 1905)
• Поручик (28 юли 1913)
• Капитан (25 юни 1920)