Горно Неволяни

Горно Неволяни или Неволяни, произнасяно в местния диалект и като Нео̀лани, (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1928 година Άνω Νεβόλιανη, Ано Неволяни^[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония. Селото е наречено Горно Неволяни, за да се различава от другото леринско Неволяни – Долно Неволяни (Валтонера).

Тази статия е за селото в дем Лерин. За другото село Неволяни (днес Валтонера) в дем Суровичево вижте Долно Неволяни.

---

Горно Неволяни Σκοπιά
— село —
Църквата „Успение Богородично“ в Горно Неволяни
Горно Неволяни 40.763333, 21.410278 Горно Неволяни Горно Неволяни
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	695 m
Население	508 души (2021 г.)
Демоним	Нео̀лци
Горно Неволяни в Общомедия

География

Селото е разположено на 5 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в устието на живописна долина между ридовете на Нередската планина Кула (Гюпка) от север и Лопушки рид от юг тъкмо преди Неволянската река (Матица, Кефалари) да излезе в Леринското поле.

История

В Османската империя

Изглед към Неволяни

Селото е споменато в грамота от 1355 година, в която се казва, че мелница в селото принадлежи на манастира Трескавец.^[2]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Неволяни е споменато със 116 глави на семейства и един неженен: Пано, Петро, Никола, Яно, Тодор, Николас, Дражо, Димитри, Дабижив, Тошо, Брезо, Йорг, Петро, Калин, Дидое, Станиша и Бойо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 881 акчета.^[3]

В XIX век Неволяни е голямо предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Неволино като българско село.^[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Неволяни като българско село.^[5]

В края на 1860-те години в училището в Неволяни преподава на гръцки Тодор от Кабасница, по-късно свещеник в Лерин. В 1870 година учител в Неволяни става Спиро Гулабчев, който въвежда в преподаването и българския език и използва взимоучителния метод. През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин Гулабчев, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и на негово място идва Стерио Христов от Лерин, който до 1874 година преподава на гръцки само четене и смятане, а всички останали предмети – география, история, Закон Божи и т.н. – на български. В 1874 година учител става Тодор Коцев Грозданов от Неволяни.^[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Неволено (Névoléno) е посочено като село с 200 домакинства с 390 жители българи и 206 мюсюлмани.^[7]

Женска носия от Неволяни

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Неволяни има 1260 жители българи и 300 турци.^[8] Според Андре Мазон турците в селото са турцизирани албанци.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Неволяни е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 340 къщи.^[10]

В началото на XX век християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти, но преобладават гъркоманите. Христо Силянов пише, че в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия,^[11] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неволяни има 480 българи екзархисти и 1080 патриаршисти, като функционират българско и гръцко училище.^[12] На 28 септември 1905 година е извършено клане в Неволяни над местни българи от страна на гръцки андарти.^[13]

По време на Балканската война 6 души от Неволяни се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[14]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неволени има 150 къщи славяни християни и 50 къщи турци.^[15] След Гръцко-турската война турското население на Неволяни се изселва и на негово място са заселени 74 бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е прекръстено на Скопия.^[16]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Кираджиев, Спиро Струмов, Тасе Джинков, Стоян Транчев, Танас Търпков, Ване Волев, Христо Типулов, Васил Транчев, Коста Скендов, Илия Стоинчев.^[17]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 90 души от Неволяни за участие в българската паравоенна организация Охрана.^[18]

След Втората световна война голяма част от населението Неволяни емигрира отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на колонистите гърци е 3 към 1.^[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Горно Неволяни на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Горче[20]	Γκόρτσε	Аграпидия	Άγραπιδιά[21]	връх във Вич на ЮЗ от Горно Неволяни (1272 m)[20]
Кория[20]	Κουρί	Дасос	Δάσος[21]	местност във Вич на ЮЗ от Горно Неволяни[20]
Мал тепе[20]	Μαλτεπέ	Калитеа	Καλλιθέα[21]	връх във Вич на Ю от Горно Неволяни[20] (826 m)[22]
Четирска[20]	Τσετρίσκα	Тетрапотамос	Τετραπόταμος[21]	река на И от Горно Неволяни от басейна на Сакулева[20]
Матица[20]	Ματίτσα	Кефалари	Κεφαλάρι[21]	реката, която минава през Горно Неволяни от басейна на Сакулева[20]
Липа[20]	Λιπα	Фламурия	Φλαμουριά[21]	връх във Вич на З от Горно Неволяни (1215 m)[20]
Гюпка[20]	Γιόύπκα	Гифтопула	Γυφτοπούλα[21]	връх във Вич на З от Горно Неволяни[20]
Буката[20]	Μπούκατα	Албани Сотириу	Άλμπάνη Σωτηρίου[21]	гора във Вич на Ю от Горно Неволяни по горното течение на Четирска река[20]

Преброявания

• 1913 – 1833 души
• 1920 – 1520 души
• 1928 – 1478 души, от които 26 бежански семейства със 121 души.^[23]
• 1940 – 1731 души
• 1951 – 1522 души
• 1961 – 1077 души
• 1971 – 732 души
• 2001 – 571 души
• 2011 – 563 души

Личности

Петър Христов

Надгробен камък на Ставро Димов (1893 – 1942) от Неволяни, в Торонто, Канада

Реклама на бакалницата и месарница на Коста Т. Жиков, Павел К. Кираджиев и Анастас К. Жиков, всички от Неволяни, Леринско, емигранти в Акрън, Охайо, 1922 г.

Родени в Горно Неволяни

• Андон Георгиев Митров – Бошко (1916 – ?), член на ГКП от 1936, партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944), войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в България, оставя спомени^[24]
• Атанас Яначев (Янакиев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[25]
• Ване Симе Мице, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[26]
• Геле, деец на ВМОРО, селски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година^[27]
• Георги М. Сотиров, лерински селски войвода на ВМОРО^[28]
• Григор Иванов (1883 – 1927), български революционер
• Димитрис Достис (1928 - 2014), гръцки художник
• Димитър Иванов, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 8 май 1877 година постъпва в III рота на I дружина на Опълчението, убит на 10 август 1877 година на Шипка^[29]
• Илия Видинов (? – 1904), български революционер
• Илия Нушев (1920 – 2005), български учен^[30]
• Илия Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски^[31]
• Кольо (Никола) Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов^[32] и на Бончо Василев^[33]
• Коста Тасев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[34]
• Лазар Танчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен,^[35] емигрант в САЩ и активен член на МПО „Пелистер“, гр. Акрон, Охайо^[36]
• Мице Симев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[37]
• Мице Стефанов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[38]
• Наум Василев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[39]
• Наум Христов (1862 – 1940), български учител
• Номе Наце, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[26]
• Петър Христов, български революционер
• Ристо Георги, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на оръжие против султанската войска“,^[40] осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[41]
• Стефанос Папанастасиу (р. 1945), гръцки политик, кмет на Лерин
• Стефо Ефтим, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[40]
• Стоян Трайчев - Стефо (? – 1944), гръцки комунист, неграмотен, член на КПГ от 1941 година, партизанин на ЕЛАС от 1943 година, арестуван на 16 януаари 1944 година от български части, затворен в Лерин, където умира през лятото на 1944 година^[42]
• Траян Тибе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[26]
• Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето^[43]
• Христо Костов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина^[44]
• Христо Мице Тасе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта се присъединил към комитите и участвал в убийството на Исмаил, син на Хюсеин, от село Неволяни“, затворен с решение на Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[26]

Български общински съвет в Неволяни в 1941 година

• Сотир Кираджиев
• Спиро Струмов
• Тасе Джинков
• Стоян Транчев
• Танас Търпков
• Ване Волев
• Христо Типулов
• Васил Транчев
• Коста Скендов
• Илия Стоинчев^[17]

Външни препратки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.