Борис Успенски

Борис Андреевич Успенски (р. 1 март 1937, Москва) е руски филолог, семиотик и митограф.

Борис Успенски Борис Андреевич Успенский
руски езиковед и културолог
Роден	1 март 1937 г. (88 г.) Москва, СССР
Националност	Русия
Учил в	Московски държавен университет
Работил в	Харвардски университет (1990) Университет „Корнел“ (1990) Виенски университет (1988) Висша школа по икономика (2011) Грацки университет
Научна дейност
Област	Общо езикознание, семиотика на историята и културата, история на славянските езици, история на руската култура, филология, литературознание, изкуствознание, византология

Биография

Борис Успенски завършва Московския университет през 1960 г., специалност Романо-германска филология, а по-късно прави аспирантура в същия университет (1960-1963). Работи в Академията на науките на СССР (днес РАН) в института по изследвания на Африка и е бил преподавател и професор в Московския университет до 1982 г. По-късно продължава работата си като преподавател в Харвард, Корнел, Виенския университет, Университета в Грац и Неаполитанския източен университет.

Успенски e работил с Юрий Лотман и е бил повлиян от неговите идеи като член на Тартуско-Московската семиотична школа. Сред основните му работи е Принципи на структурната типология (Поэтика композиции, на английски като The Principles of Structural Typology).

Признание

• Действителен член на Academia Europaea (Лондон, 1990)
• Чуждестранен член на Австрийската академия на науките (1987)
• Чуждестранен член на Норвежката академия на науките (1999)
• Чуждестранен член на Полската академия на науките (2011)
• Почетен член Международното общество по визуална семиотика
• Почетен член на Британското общество за изследване на славянската култура
• Член на Международната асоциация за семиотични изследвания (1976)
• Член на лундското Кралското общество за хуманитарни изследвания
• Доктор хонорис кауза на Руския държавен хуманитарен университет (2001)
• Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ (2003)^[1]
• Доктор хонорис кауза на Белградския университет (2010)
• Доктор хонорис кауза на Талинския университет (2016)
• Доктор хонорис кауза на Университета на италианска Швейцария

Библиография

• Структурная типология языков. Москва: Наука, 1965, 286 с.
• Поэтика композиции (Структура художественного текста и типология композиционной формы). Москва: Искусство, 1970, 224 с.
• Избранные труды. Москва, 1994—1997, т. 1-3
• Семиотика искусства. Москва: Языки русской культуры, 1995, 360 с., 69 ил. ISBN 5-88766-003-1
• Семиотика истории. Семиотика культуры. Москва: Языки русской культуры, 1996, 608 с. ISBN 5-88766-007-4
• Борис и Глеб: восприятие истории в Древней Руси, Москва: Языки русской культуры, 2000, 128 с. ISBN 5-7859-0144-7
• Ego Loquens. Язык и коммуникационное пространство. Москва: РГГУ, 2007, 320 с. ISBN 978-5-7281-0928-0