Виенски университет

Виенският университет (на немски: Universität Wien; на латински: Alma Mater Rudolphina Vindobonensis) е държавен университет, разположен в австрийската столица Виена.

Виенски университет
Universität Wien
Девиз	Neu. Seit 1365 Нов. От 1365 г.
Основан	1365
Вид	обществен
Финансиране	€544 млн. (2013)[1]
Ректор	Себастиан Шутце
Преподаватели	2960
Студенти	91 900 (2014)[1]
Местоположение	Виена, Австрия
Цветове	синьо и бяло
Членство	Асоциация на европейските университети[2] ORCID[3] Европейска асоциация за облачни технологии за отворена наука[4]
Сайт	www.univie.ac.at
Разположение във Виена 48.213056, 16.359722
Виенски университет в Общомедия

Открит е през 1365 г. и сред най-старите в Европа. Предлага над 130 специалности и се посещава от около 63 000 студенти. С тази голяма численост на учащите се в него той е най-голямото висше училище в немскоезична държава. Неговото неофициално име сред австрийците е „Hauptuni“, което на немски означава „Главният университет“.

Галерия

• 
  Химически факултет
• 
  Институт по фармацевтична химия
• 
  Централна университетска библиотека
• 
  Архив към Централната университетска библиотека
• 
  Факултет по математика
• 
  Факултет по информатика, приютил и Института по публицистика и комуникационни науки
• 
  Факултет по право
• 
  Биоцентър

Известни личности

Преподаватели

• Теодор Билрот (1829 – 1894), лекар
• Лудвиг Болцман (1844 – 1906), физик
• Николаус Йозеф фон Жакен (1727 – 1817), нидерландски естественик
• Константин Иречек (1854 – 1918), чешки историк
• Конрад Лоренц (1903 – 1989), зоолог и орнитолог
• Йохан Йозеф Лошмит (1821 – 1895), химик и физик
• Карл Менгер (1840 – 1921), икономист
• Франц Миклошич (1813 – 1891), словенски езиковед
• Рудолф Айтелбергер (1817 – 1885), историк на изкуството
• Зигмунд Фройд (1856 – 1939), невролог и психотерапевт
• Йорг Хайдер (1950 – 2008), политик
• Фердинанд фон Хохщетер (1829 – 1884), геолог
• Ватрослав Ягич (1838 – 1923), хърватски езиковед

Студенти и докторанти

• Зигфрид Бернфелд (1892 – 1953), психолог
• Лудвиг Болцман (1844 – 1906), физик
• Ерхард Бузек (р. 1941), политик
• Николай Начев (р. 1975), професор по екология
• Весела Василева, българска поетеса
• Иван Велков (1891 – 1958), български археолог
• Георги Георгиев (1917 – 1988), български археолог
• Курт Гьодел (1906 – 1978), математик
• Йевто Дедиер (1880 – 1918), сръбски географ
• Нико Жупанич (1876 – 1961), словенски антрополог и политик
• Феликс Каниц (1829 – 1904), археолог и етнограф
• Елисавета Карамихайлова (1897 – 1968), българска физичка
• Курт Клингер (1928 – 2003), писател
• Хайнц Кохут (1913 – 1981), психолог
• Артур Кьостлер (1905 – 1983), писател
• Конрад Лоренц (1903 – 1989), зоолог и орнитолог
• Карл Алфред Майер (1905 – 1995), швейцарски психиатър
• Лиза Майтнер (1878 – 1968), физичка
• Карл Менгер (1840 – 1921), икономист
• Джейкъб Морено (1889 – 1974), американски психолог
• Петър Ников (1884 – 1938), български историк
• Макс Перуц (1914 – 2002), микробиолог
• Теодор Райк (1888 – 1969), психолог
• Вилхелм Райх (1897 – 1957), психолог
• Ханес Свобода (р. 1946), политик
• Карол Телбиз (1853 – 1914), общественик
• Ото Фриш (1904 – 1979), физик
• Зигмунд Фройд (1856 – 1939), невролог и психотерапевт
• Йорг Хайдер (1950 – 2008), политик
• Фридрих Хайек (1899 – 1992), икономист
• Йоханес Хан (р. 1957), политик
• Хайнц Хартман (1894 – 1970), психолог
• Ерих Мориц фон Хорнбостел (1877 – 1935), музиколог
• Йован Цвиич (1865 – 1927), сръбски географ и геолог
• Беньо Цонев (1863 – 1926), български езиковед
• Владимир Чорович (1885 – 1941), сръбски историк
• Михаел Шаранг (р. 1941), писател
• Ервин Шрьодингер (1887 – 1961), физик
• Йозеф Шумпетер (1883 – 1950), икономист
• Ватрослав Ягич (1838 – 1923), хърватски езиковед