Борислав Геронтиев

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Борислав Геронтиев
Роден	12 август 1943 г. (1943-08-12) (82 г.) с. Градище, Шуменско, Царство България
Професия	журналист
Националност	България
Жанр	стихотворение, повест, мемоари
Награди	Наградата за поезия на СБП (1981) Наградата на ЦК на ДКМС (1983) „Никола Фурнаджиев“ (2012) „Иван Пейчев“ (2015) Награда на Съюза на българските писатели за есеистика и публицистика за книгата"Село без черква"(2018) Национална литературна награда"Георги Джагаров"(2020) „Иван Динков“ (2021)
Деца	дъщеря и син

Биография

Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник главен редактор и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.^[1]

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. ^[2]

Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник“ и „Песните на моя народ“ в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.^[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.^[3](2011-2021)

Член на журито на националната награда „"Иван Пейчев“ през 2009 г.^[4], 2013 г.^[5] и 2017 г.

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.^[1]

Награди

• Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ – 1981 г.
• Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ – 1983 г.
• Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“(2012)
• Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ – 2012 г.^[6][7]
• Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ – 2015 г.^[8]
• Носител на наградата на Съюза на българските писатели за есеистика и публицистика за книгата "Село без черква"(2018)
• Носител на националната литературна награда "Георги Джагаров" (2020)
• Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ (2021).^[9][10]

Библиография

Автор е на книги с поезия, проза и публицистика:

• „Име на песен“ (1970)
• „Обреден хляб“ (1975)
• „Бродове“ (1978)
• „Спомен за вино“ (1981)
• „Камбани бият“ (1983)
• „Кладенец в двора“ (1985)
• „Запели ми са, Латино“ (1985)
• „Песните на моя народ“ (1987, 2003)
• „Ей, Маратонец“ (1988)
• „Срамът на срамничето“ (1989)
• „И става все по-страшно“ (1993)
• „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
• „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
• „Като дойдоха, дойдоха“ (1998)
• „Триединство“ (2004)
• „Видовден“ (2007)
• „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
• „Моята антология“ (2015)
• „Село без черква“ (2018)