Червена боровинка

Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea) е вечнозелен храст с ядливи плодове. Въпреки че има култивирани сортове, се берат и дивите, от които се прави сладко. Расте като компактен малък храст с височина 10 – 40 cm. Растението е много издържливо на ниски температури под −40 °C. Храстът е разпространен по каменливи поляни в иглолистни гори – расте в Средна и Западна Стара планина, Западни и Средни Родопи, Рила, Витоша, Пирин, Беласица, Средна гора (включително Лозенска и Плана планина).

Червена боровинка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Пиреноцветни (Ericales) семейство: Пиренови (Ericaceae) род: Боровинка (Vaccinium) вид: Червена боровинка (V. vitis-idaea)

Научно наименование

Vaccinium vitis-idaea Linnaeus, 1753

Червена боровинка в Общомедия

[ редактиране ]

Описание

- Червената боровинка расте над 700 m н.в., често заедно с черната боровинка.

- Листата са леко обратно-яйцевидни, корави, със завит към долната повърхност ръб, презимуващи (сменят се на 2 – 3 години), целокрайни, с едностранно обратно леко врязан връх, и с характерни точки (жлези) по долната повърхност.

- Цветовете не са стеснени по края, а са фуниевидно разтворени. Затова червената боровинка цъфти и плододава по-късно от синята и черната, чиито цветове са стеснени (прищъпнати) по края.

- Плодовете са червени. Не са толкова сочни и вкусни, като на синята, но се появяват по-късно, когато другите боровинки ги няма.

Приложение в народната медицина

Прави се отвара от листата, ефективни са при цистит. 2 супени лъжици се варят на слаб огън в 300 мл. вода около 5 минути. Оставя се да изстине и се пие на 3 пъти през деня в течение на 2 седмици.

Полезни хранителни вещества

Добър растителен източник на особено важните за метаболизма Омега-3 мастни киселини.