планина в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).
| Пирин | |
 Поглед към Муратов връх и Жабешкото езеро | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България област Благоевград |
| Част от | Рило-Родопски масив |
| Най-висок връх | Вихрен |
| Надм. височина | 2914,3 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Пирин в Общомедия | |
Най-старото познато име на планината е Орбелус – „белоснежна“, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „перинтос“, което означава скала, и от хетската „перунаш“.[1]
Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с връх Елбрус (5642 м), Алпите с връх Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с връх Муласен (3479 м), Пиренеите с връх Ането (3404 м), Рила с връх Мусала (2925 м) и Олимп с връх Митикас (2917), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – вулканът Етна (3263 м).
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26' и 41°56' северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден.
Площта на планината е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина – 1033 метра. Дължината ѝ по права линия от северозапад на югоизток е 66 км, а максималната ѝ широчина в направление югозапад-североизток е 40 километра – от град Сандански до село Обидим.
Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено главно било, което се простира от Предела до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била – масивни разклонения на главното било.
Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка, Пирин е разделен на три дяла – северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Шарлия, Сминица, Кушница и други, правейки я най-масивната планинска верига в България с алпийски характер на релефа.
Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от площта на цялата планина и е дълъг 42 км. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен – 2914,3 м. В тази част между връх Кутело и връх Бански суходол се намира седловината Кончето, висока 2810 м и широка на места едва 0,5 м. Тук най-характерни са ледниковите форми на релефа – циркуси, карлинги, трогови долини, моринни валове и пр. Особено красиви са долините на реките Бъндерица и Демяница. В северозападната част на Северен Пирин е разположена малката вътрешнопланинска Брежанска котловина.
Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2098,6 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север, прилича на орел с леко разтворени криле. На него има телевизионна кула. В тази част на планината широко развити са карстовите процеси и форми. Останалите върхове са ниски – под 2000 м, и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения пирински чай – Sideritis scardica. Тук има само две хижи – „Попови ливади“ и „Малина“.
Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял, с най-висока точка връх Ушите (1977,6 м). Заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина.
В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори и гранити. Като планина се оформя в средата на стария терциер, но се издига като мощна планина праз младия терциер и кватернера в резултат на вертикални движения по периферни разседи. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечния лед е достигала до 2200 – 2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндеришки.
Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината – Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синанишкото странично било се отделя при Муратов връх в посока югозапад; Тодориното – от връх Възела на север; Полежанското странично било от връх Момин двор също на север, а Каменишкото – от връх Кралев двор на юг.
В югозападната част на планината в дебелите плиоценски наслаги външните релефообразуващи сили са оформили красивите и живописни Мелнишки пирамиди. Най-високите от тях са в района на село Кърланово – до 100 метра височина.
Пирин е известен с добива на качествен мрамор за строителен материал и производство на художествени изделия, особено в района на село Илинденци.
В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело)[2], седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар – 2732 м.
| Връх | Височина [м] | Било | Връх | Височина [м] | Било |
|---|---|---|---|---|---|
| Вихрен | 2914 | Главно | Джангал | 2730 | Полежанско |
| Кутело | 2908 | Главно | Момин двор | 2723 | Главно |
| Бански суходол | 2884 | Главно | Котешки чал | 2715 | - |
| Голям Полежан | 2851 | Полежанско | Малка Тодорка | 2712 | Тодорино |
| Каменица | 2822 | Каменишко | Ченгелчал | 2709 | Главно |
| Малък Полежан | 2822 | Полежанско | Дисилица | 2700 | Полежанско |
| Баюви дупки | 2820 | Главно | Каменишка кукла | 2690 | Каменишко |
| Голяма стража[3] | 2800 | Полежанско | Куклите | 2686 | Каменишко |
| Малка стража | 2790 | Полежанско | Башлийски чукар[3] | 2670 | - |
| Яловарника | 2763 | Каменишко | Муратов връх | 2669 | Главно |
| Газей | 2761 | Полежанско | Джано | 2668 | Главно |
| Каймакчал | 2753 | Полежанско | Безбог | 2645 | Полежанско |
| Голяма Тодорка | 2746 | Тодорино | Сиврия | 2593 | - |
| Бъндеришки чукар | 2732 | Главно | Синаница | 2516 | Синанишко |
За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти, премки и превали. Най-важните седловини, подредени по височина са:
| Седловина | Височина [м] | Маршрут |
|---|---|---|
| Кралевдворска дясна порта | 2616 | хижа Тевно езеро-хижа Пирин |
| Кралевдворска лява порта | 2616 | хижа Тевно езеро-хижа Безбог |
| Премката при Тодорка | 2575 | хижа Вихрен-хижа Демяница |
| Башлийска порта | 2530 | хижа Вихрен-хижа Беговица |
| Мозговишка порта | 2520 | хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица |
| Бъндеришка порта | 2499 | хижа Вихрен-хижа Синаница |
| Дженгалска порта | 2489 | хижа Безбог-хижа Демяница |
| Беговишки превал | 2476 | хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица |
| Демиркапия | 2475 | хижа Гоце Делчев-хижа Пирин |
| Превала | 2445 | хижа Демяница-хижа Яне Сандански |
| Синанишка порта | 2426 | хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница |
Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от големите разлики в надморската височина, експозицията на склоновете, разчленението и подстилащата повърхнина. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние.
На север в района на Разложката котловина, разположена на ок. 940 м.н.в. е характерен умереноконтиненталния климат, дължащ се главно на голямата надморска височина на котловината. Средните януарски температури са ок. -2 °C, а валежите ок. 650 – 700 мм., като максимумът им е през ноември и вторичен – през юни. На юг в района на Гоцеделчевската котловина климатът е с преходносредиземноморски черти. Тук средногодишната температура достига 11,4 °C, а януарската е ок. 0 °C, валежите са предимно от дъжд със зимен максимум. Във високите части на планината климатът е типично планински. Средноянуарските температури варират от -1 до -2 °C в подножието и до -5 °C в по-високите части. Средната годишна температура на хижа „Вихрен“ е +3,5 °C. Количеството на валежите варира от 600 – 800 мм в по-ниските части до 1400 – 1500 мм в по-високите. Снежната покривка се задържа в по-високите части 7 – 8 месеца, а в Южен Пирин около 3 месеца. Често във високите части на планината през зимата се образуват опасни лавини.
Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места.[4] Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Има няколко по-изявени водопада – Влахинският водопад, Скоко, Попинолъшкият (15 м), Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било. Пиринските реки имат снежно-дъждовен режим със силно изразен пролетен максимум.
По-важни реки, които се вливат в Места, са:
По-важни реки, които се вливат в Струма, са:
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера.[5] На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро – Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро – Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.
Най-големите и важни езерни групи са:
| Езерна група | Брой езера |
|---|---|
| Попови езера | 11 |
| Кременски езера | 5 |
| Бъндеришки езера | 16 (заедно с Муратовите езера) |
| Василашки езера | 12 (заедно с Тодорините езера) |
| Валявишки езера | 10 |
| Чаирски езера | 9 |
| Влахини езера | 5 |
| Самодивски езера | 3 |
| Малокаменишки езера | 20 (но от тях някои пресъхват) |
| Превалски езера | 4 |
| Башлийски езера | 4 |
| Типицки езера | 3 |
| Влашки езера (Митрово и Аргирово езеро) | 2 |
| Брезнишки езера | 3 |
Има и много отделни езера, които не са част от езерни групи – Даутовото, Суходолското езеро, Маненкото езеро и други.
Към водите трябва да се причислят и останалите малки снежници (целогодишно неразтапящ се сняг) в Големия Казан под връх Вихрен (90х40 м) и в циркусите Бански Суходол и Баюви дупки.
| Езеро | Площ (дка) | Надморска височина (м) | Дълбочина (м)[6] |
|---|---|---|---|
| Попово езеро | 123,6 | 2234 | 29,5 |
| Долно Кременско езеро | 98 | 2304 | 27,0 |
| Голямо Валявишко езеро | 85,1 | 2280 | 18,9 |
| Горно Кременско езеро | 66,1 | 2354 | 13,6 |
| Рибно Бъндеришко езеро | 65 | 2190 | 12,2 |
| Тевно Василашко езеро | 63,9 | 2362 | 29,0 |
| Голямо Влахино езеро | 63,4 | 2302 | 13,4 |
| Тевно езеро | 60 | 2512 | 4.0 |
| Дълго езеро | 45,5 | 2310 | 10,0 |
| Голямо Георгийско езеро | 39,6 | 2294 | 40.0 |
| Горно Полежанско езеро | 2.2 | 2715 | |
| Горно Газейско езеро | 11.5 | 2642 | 4.0 |
| Плешиво езеро | 3.0 | 2592 | |
| Горно Брезнишко езеро | 13.5 | 2579 | |
| Долно Тодорино езеро | 6.7 | 2511 | 3.7 |
| Горно Башлийско езеро | 2461 | ||
| Долно Полежанско езеро | 12.0 | 2462 | |
| Дъговидно Василашко езеро | 11.0 | 2268 | 10,4 |
| Синанишко езеро | 10.0 | 2181 | 11,5 |
Почвената покривка в планината е тънка, неразвита, като преобладават планинските и кафявите горски почви, а по долините на реките алувиални почви.
Пирин е извънредно богат на растения и животни. Установени са около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета – бял и черен бор, бяла и черна мура, ела, обикновен смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м и обиколка 7,8 м.
Защитени от закона вековни дървета, намиращи се на територията на Пирин, според регистъра на РИОСВ – Благоевград към 2014 година (според книгата на Николай Даутов – Пирин – Географски и етимологичен речник, 2014 г.) – 29 дървета.
| Дървесен вид | Местоположение | Възраст (г) | Височина | Обиколка |
|---|---|---|---|---|
| Чинар | Сандански | 500 | 26 | 4.3 |
| Чинар | Сандански | 550 | 23 | 4.6 |
| Чинар | Мелник | 500 | 15 | 3.5 |
| Чинар | Мелник | 500 | 30 | 3.5 |
| Бейчинар | Гоце Делчев | 500 | 24 | 7.6 |
| Чинар | с. Корница | – | 21 | 4.3 |
| Чинар | с. Борово | 400 | 8 | 7.2 |
| Чинар | с. Джигурово | 500 | 32 | 14.5 |
| Чинар | с. Илинденци | 520 | 24 | - |
| Чинар | с. Лешница | 300 | 15 | 10 |
| Чинар | с. Влахи | 300 | 10 | 8 |
| Чинар | с. Влахи | 300 | 6 | 3 |
| Чинар | с. Враня | 300 | 10 | 1.2 |
| Черна мура | х. Бъндерица | 1200 | 22 | 7.8 |
| Черна мура | х. Бъндерица | 1000 | 14.5 | 5.7 |
| Черна мура | м. Средонос | 1100 | 26 | 6.5 |
| Черна мура | м. Байова дупка | 1050 | 29 | 6.5 |
| Бяла мура | Добринище | – | 32 | 4.8 |
| Бяла мура | м. Коритото | 130 | 20 | 3.2 |
| Бяла мура | м. Погледец | 320 | 26 | 5.2 |
| Бяла мура | циркус Окаден | 440 | 32 | 4.6 |
| Ела | м. Гундева мочара | 300 | 36 | 4.5 |
| Бял бор | м. Коритото | 130 | 22 | 3.3 |
| Бял бор | х. Яворов | 280 | 25 | 3.8 |
| Смърч | м. Усипо | 100 | 25 | 1.4 |
| Топола | с. Мосомище | 300 | 24 | 8.8 |
| Благун | с. Хърсово | 185 | 18 | - |
| Благун | с. Хърсово | 110 | 20 | 3.2 |
| Дървовидна хвойна | с. Влахи | 300 | 6 | 6 |
Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита – скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар и др.
За защита на това богатство през 1962 е създаден национален парк „Вихрен“, който през 1975 е преименуван на „Пирин“.[7] Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите „Баюви дупки-Джинджирица“ (1934 г. – един от най-старите в България) и „Юлен“ (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.[8]
Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 14. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи).[9]
| Хижа | Надморска височина | Места | Година на построяване | Местоположение |
|---|---|---|---|---|
| Предел | 1040 | 30 | ? | Северен Пирин |
| Бъндерица | 1810 | 95 | 1926 | Северен Пирин |
| Вихрен | 1950 | 196 | 1941 | Северен Пирин |
| Яворов | 1740 | 70 | 1933 | Северен Пирин |
| Загаза | 1390 | 63 | 2010 | Северен Пирин |
| Синаница | 2190 | 49 | 1979 | Северен Пирин |
| Демяница | 1895 | 217 | 1932 | Северен Пирин |
| Яне Сандански | 1230 | 44 | 1930 | Северен Пирин |
| Беговица (Каменица) | 1750 | 90 | 1966 | Северен Пирин |
| Тевно езеро | 2512 | 55 | 1972 | Северен Пирин |
| Пирин | 1640 | 78 | 1934 | Северен Пирин |
| Безбог | 2236 | 160 | 1960 (новата хижа – 1985) | Северен Пирин |
| Гоце Делчев | 1412 | 150 | 1950 | Северен Пирин |
| Попови ливади | 1412 | 78 | 1964 | Среден Пирин |
| Малина | 1674 | 71 | ? | Среден Пирин |
| Заслон Кончето – най-високият заслон в България | 2760 | 10 | 1955 | Северен Пирин |
| Заслон Казана (в Големия Казан) | 2445 | 5 | 1957 | Северен Пирин |
| Заслон Спано поле | 2050 | 27 | ? | Северен Пирин |
Туристическите пътеки са многобройни и съществуват най-различни варианти за движение. Някои от маршрутите, които се считат за основни, са маркирани с определен цвят. Те свързват както хижите, така и изходните пунктове. Изходни пунктове, от които може да се навлезе в Пирин, са: град Банско (по асфалтов път или пътека до хижите Бъндерица и Вихрен, а по асфалтов и почвен път до хижа Демяница), град Добринище (по асфалтов път до хижа Гоце Делчев, а по пътека или с лифт до хижа Безбог), град Разлог (по път и пътека до хижа Яворов), град Сандански (по асфалтов път до хижа Сандански и по почвен – до хижа Беговица), град Мелник (по почвен път или пътека до хижа Пирин).
| Номер | Цвят маркировка | Начало | Край | Междинни точки |
|---|---|---|---|---|
| Маршрут № 01 | червена | Предел | х. Попови ливади | х. Яворов 5:30 ч.; х. Вихрен 15:30 ч.; з-н Тевно езеро 22:00 ч.; х. Пирин 24:30 ч.; х. Попови ливади 31:30 ч. |
| Маршрут № 02 | жълта | Разклон за Бетоловото на пътя Симитли-Банско | Кресна | х. Яворов 2:30 ч.; Суходолски превал 4:00 часа; м. Пещерата ??:?? ч.; м. Върбите ??:?? ч.; Кресна ??:?? ч. |
| Маршрут № 03 | жълта | Банско | х. Яне Сандански | х. Бъндерица 4:00 ч.; х. Вихрен 4:30 ч.; х. Яне Сандански 10:00 ч. |
| Маршрут № 04 | синя | Банско | х. Яне Сандански | х. Демяница 4:00 ч.; х. Беговица 9:30 ч.; х. Яне Сандански 11:00 ч. |
| Маршрут № 05 | зелена | Добринище | Мелник | х. Гоце Делчев 2:30 ч.; х. Безбог 5:00ч.; х. Пирин 10:30 ч.; Мелник 15:30 ч. |
| Маршрут № 06 | кафява | м. Пещерата | х. Пирин | х. Синаница 2:30 ч.; х. Беговица 9:00 ч.; х. Пирин 14:00 ч. |
| Маршрут № 07 | зелена | х. Бъндерица | Премката между Вихрен и Кутело – 2:30 ч. | - |
| Маршрут № 08 | синя | х. Вихрен | х. Синаница – 4:00 ч.; | През Бъндеришка порта и Голямо Спано поле |
| Маршрут № 09 | зелена | х. Вихрен | х. Демяница – 4:00 ч. | През Премката при Малка Тодорка |
| Маршрут № 10 | зелена | Долно Превалско езеро | м. Башлийца – 2:00 ч. | През Чаира |
| Маршрут № 11 | жълта | х. Демяница | х. Безбог – 4:30 ч. | През Валявишки езера и Джангалска порта |
| Маршрут № 12 | жълта | х. Беговица | х. Пирин – 4:30 ч. | През разклона за Беговишко езеро и Башмандра |
| Маршрут № 13 | синя | х. Пирин | х. Попови ливади | х. Малина 1:45 ч.; х. Попови ливади 6,15 ч. |
Широкото разпространение на широколистни и иглолистни гори е предпоставка за развит и контролиран дърводобив, а високопланинските пасища – за животновъдство. В ниските планински части и в подножието се отглеждат тютюн, лозя, фъстъци и др.
Водите в Пирин се използват за производство на електроенергия от Каскада „Санданска Бистрица“ и Каскада „Пиринска Бистрица“.
В подножието на планината и по нейните склонове са разположени 8 града и 86 села.
По цялото западно, северно и източно подножие на планината и през нея в южната ѝ част преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
Успоредно на първокласен път № 1, по долината на река Струма, от град Симитли до село Кулата преминава и участък от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата.
На Пирин е наречена улица в кварталите „Манастирски ливади“ и „Бъкстон“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
