Бранислав Велешки

Георги Атанасов Левков с псевдоним Бранислав Велешки е български революционер, деец на българското националноосвободително движение, благодетелен член на Българското книжовно дружество (1869).

Бранислав Велешки
български революционер
Бранислав Велешки, Белград, 1862 г.
Роден	1834 г. Карабунище, Османска империя
Починал	17 май 1919 г. (85 г.) Пловдив, България
Бранислав Велешки в Общомедия

Биография

Бранислав Велешки

Георги Левков е роден е през 1834 г. в село Карабунище, Велешката каза на Османската империя. Като малък живее в Кукуш при Братя Миладинови.

В 1862 година участва в Първата българска легия в Белград, Сърбия, и става близък сътрудник на Георги Раковски и негов телохранител до смъртта му в 1867 г. Раковски го прекръщава на Бранислав Велешки. След 1867 г. се установява в Букурещ, Румъния и изпълнява задачи на Българския революционен централен комитет и подпомага издателската дейност на Любен Каравелов. В 1869 - 1870 и в 1875 г. е в редакцията на вестник „Тъпан“, като в 1869 г. е и негов формален отговорен редактор. Занимава се и със самостоятелна издателска дейност, като сътрудничи с кръга около Христо Ботев.^[1]

В 1876 г. Бранислав Велешки е доброволец е в Сръбско-турската война от 1876 г., а в 1877 г. се включва с ІV дружина на Българското опълчение в Руско-турската освободителна война.^[2] В боевете при Шипка е ранен от куршум.^[3]

Бранислав Велешки

След 1878 г. живее и работи в Пловдив, столицата на новосъздадената Източна Румелия, като пощальон. Участва в подготовката и провеждането на Съединението през 1885 г. Член е на Пловдивското поборническо-опълченско дружество, което има за цел запазване паметта на загиналите за свободата на България и организиране на морално и материално подпомагане на живите опълченци и поборници.^[4] Активист е на местното македоно-одринско дружество.^[5]

Бранислав Велешки умира на 17 май 1919 г. в Пловдив.^[6] На негово име е кръстена улица в пловдивския район „Тракия“.