Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“

Пенсилвания (на английски: Pennsylvania) са серия броненосни крайцери на ВМС на САЩ. Те са първите серийни броненосни крайцери на американския флот. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Пенсилвания“ (на английски: USS^{[~ 1]} Pennsylvania, ACR-4), „Колорадо“ (на английски: USS Colorado, ACR-7), „Уест Вирджиния“ (на английски: USS West Virginia, ACR-5), „Мериленд“ (на английски: USS Maryland, ACR-8), „Калифорния“ (на английски: USS California, ACR-6) и „Саут Дакота“ (на английски: USS South Dakota, ACR-9).

Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“ Pennsylvania-class cruiser
Броненосният крайцер „Пенсилвания“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Пенсилвания“
Следващ тип	Броненосни крайцери тип „Тенеси“
Предшестващ тип	„Бруклин“
Производител	Корабостроителници: William Cramp & Sons, Филаделфия; Нюпорт Нюз Вирджиния; Сан Франциско Калифорния, САЩ
Планирани	6
Построени	6
В строеж	1901 г. – 1908 г.
В строй	1905 г. – 1927 г.
Утилизирани	5
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	13 900 t (стандартна); 15 381 t (пълна)
Дължина	153,6 m
Ширина	21,2 m
Газене	7,34 m
Броня	на борда: 89 – 152 mm; на палубата: 37 – 102 mm (по скосовете: 102 mm); барбети: 76 – 152 mm; каземати: 127 mm; кули: 152 – 165 mm; на бойната рубка: 229 mm
Задвижване	4 парни машини с тройно разширение; 32 водотръбни котли Niclausse (на „Пенсилвания“ и „Колорадо“); 16 водотръбни котли Babcock & Wilcox на останалите
Мощност	23 000 к.с. (17 000 КВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	22 възела (40,74 km/h)
Далечина на плаване	6000 морски мили („Пенсилвания“ и „Колорадо“); останалите: 6500 морски мили, при ход 10 възела
Екипаж	829 – 928 души
Кръстен в чест на:	Щата Пенсилвания
Въоръжение
Артилерия	2х2 203 mm; 14х1 152 mm; 18х1 76 mm; 12х1 47 mm; 2х1 37 mm
Торпедно въоръжение	2х1 457 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“ в Общомедия

Проектът претърпява развитие в броненосните крайцери тип „Тенеси“.

Проектиране

Големи броненосни крайцери, предназначени за действия в качеството на бързоходен отряд в състава на линейния флот (аналогично на крайцерите на Камимура в Руско-японската война). В качеството на прототип са взети броненосци от типа „Мейн“^[1].

Конструкция

USS Missouri (BB-11), броненосец от типа „Мейн“

Названита на крайцерите съответстват на „линкорния стандарт“ – по имената на щатите. Но въоръжението на крайцерите свидетелства за обратното: почти 14-хилядотонните чудовища носят същата артилерия, която имат и японските „асами“ – четири осемдюймовки в кули и четиринадесет шестдюймовки в каземати. Примерно аналогична се явява и тяхната защита, макар за разпределението на бронята да има значение националнате школа^[2]. Поясът е малко по-тънък, 152 мм вместо японските 178, скосовете на палубата зад него – 102 мм против 51 и 63 на „Асама“ и „Ивате“, за сметка на това хоризонталната палуба е само 37 против 51 и 63 за японците^[2], плюс броня Харви, като на „Асама“, макар и по-добро качество, но не е Круп. В крайна сметка „американците“ имат известно преимущество над „асамите“ в прикритието на жизненоважните части на малки дистанции, за големите по-добре защитени са „Изумо“.

Брониране

Свръхмека никелова броня, Круповска и броня „Харви“ на палубата. По сравнение с предходните броненосни крайцери е усилена защитата: поясът по водолинията става 152 мм, горният пояс е 5" (127-мм), краищата са прикрити с 3,5" (89 мм) броня. Челната част на оръдейните кули на главния калибър е 6,5-дюймова (165-мм). Дебелината на хоризонталната броня на палубата е 38 мм, скосове, в пределите на цитаделата, имат дебелина 102 мм и се допират до долния ръб на пояса, по краищата дебелината на скосовете е по-малка. Дебелината на бронята на бойната рубка е 229 мм^[3].

Въоръжение

В качеството на главен калибър са поставени по четири 8-дюймовки с дължина на ствола 40 калибра. По вертикалата лафетите осигуряват на оръдията пределните ъгли на насочване от −7° до +14°. Далечината на тяхната стрелба е 58 кбт. (10 700 м). Теоретичната им скорострелност е 2 – 2,8 изстрела/минута, практическата е 1,5 и/м.

Останалото въоръжение се състои от скорострелни оръдия: 14 152-мм оръдия Мк. 6 с дължина на ствола от 50 калибра: всичките 152-мм оръдия са разположени в бронирани каземати – десет на батарейната палуба и четири на горната и осемнадесет 76-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. 152-мм оръдия имат ъгъл на наклон -7°, на възвишение 15°, далечината им на стрелба при ъгъл +14,9° е 15 000 ярда (13 716 м, 74 кбт.), максималната им скорострелност съставлява три изстрела в минута. Оръдията стрелят с 95 – 105 фунтови снаряди (43 – 48 кг)^[4]

Модернизация

Крайцерите влизат в броненосните ескадри на Атлантическия флот, в качеството на бързоходно крило.

Руско-японската война показва, че главният калибър на крайцерите не отговаря на изискванията на ескадрения бой и те не следва да бъдат поставяни в линията. Те могат да служат с броненосците, но никога не могат да заемат тяхното място в линията. Налага се ГК да бъде сменен по спешност^[5].

В периода 1909 – 1911 година 8"/40 оръдия на корабите са заменени с четири 8-дюймови (203 мм/45) Mark 6 в кулите Mark 12. На „Колорадо“ те са сменени преди всички останали, поради разрив на ствол през 1907 г. Оръдията са комплектовани със снаряди с маса 118 кг. Ъглите на тяхното вертикално насочване са – 7° + 20°. Оръдията имат максимална далечина на изстрела от 22 000 ярда (20 000 м, 108 кбт.). Скорострелност 1 – 2 изстрела в минута^[6].

Представители

Име	Заложен	Спуснат на вода	Влязъл в строй	История
„Пенсилвания“ USS Pennsylvania, ACR-4	7 август 1901	22 август 1903	9 март 1905	През 1912 г. е преименуван на „Питсбърг“.
„Уест Вирджиния“ USS West Virginia, ACR-5	16 август 1901	18 април 1903	23 февруари 1905	През 1916 г. е преименуван на „Хънтингтън“.
„Калифорния“ USS California, ACR-6	7 май 1902	28 април 1904	1 август 1907	През 1914 г. е преименуван на „Сан Диего“. Той е единственият загубен през Първата световна война голям боен кораб на САЩ.
„Колорадо“ USS Colorado, ACR-7	25 април 1901	25 април 1903	19 януари 1905	През 1916 г. е преименуван на „Пуебло“.
„Мериленд“ USS Maryland, ACR-8	29 октомври 1901	12 август 1903	18 април 1905	През 1916 г. е преименуван на „Фредерик“.
„Саут Дакота“ USS South Dakota, ACR-9	30 август 1902	21 юли 1904	21 януари 1908	През 1916 г. е преименуван на „Хурон“.

Оценка на проекта

Оказва се, че бидейки с 4000 тона по-големи от японските броненосни крайцери от типа „Изумо“ американските кораби нямат преимущества нито във въоръжението, нито по мореходност, нито в защита. Преимуществото им това е по-високата с 1¼ възела скорост, а недостатъкът, е това, че главният калибър на американските крайцери има по-малка далечина на стрелбата. Американските крайцери, наистина, превъзхождат, също така влизащите в отряда на Камимура „Асами“, и по защита, мореходност и далечина на плаване, но „Асамите“ към това време са вече доста стари крайцери.

За сметка на това с тях американците имат примерно равна максимална скорост, и на тези, и на другите им се налага да преминат през замяна на котлите, но ако причината за „Асамите“ да става архаичността и износеността на „огнетръбите“, то за „Пенсилвания“ и „Колорадо“ това е ненадеждността на котлите система „Никлос“, усилено лансирани от „Крамп“. С тях се мъчат във всички флоти. Налага се да се помъчат и самите създатели. Едва на прага на Първата световна война те са заменени с по-некапризните и мощни котли Бабкок-Уилкокс, които стават стандартни за ВМС на Съединените Щати^[2].

Корабите на проекта бързо остаряват морално („Саут Дакота“ още преди да влезе в строй). Към началото на Първата световна война нямат значително бойно значение.

	„Девъншир“[7]	„Колорадо“[8]	„Сейнт Луис“[9]	„Йорк“[10]	„Изумо“[11]	„Баян“	„Леон Гамбета“[12]
Година на залагане	1903	1901	1902	1903	1898	1900	1901
Година на влизане в строй	1905	1905	1905	1905	1900	1903	1905
Водоизместимост нормална, т	11 024	13 899	9855	9533	9906	7326	11 959
Пълна, т[Ком. 1]	12 700	15 380	11 024	10 266	10 470	8238	13 108
Мощност на ПМ, к.с.	21 000	23 000	21 000	19 000	14 500	16 500	27 500
Максимална скорост, възела	22	22	22	21	20,75	20,9	22,5
Далечина на плаване, морски мили (при, възела)	8500 (10)	6000 (10)	6000 (10)	4200 (12)	4900 (10)	3900 (10)	6500(10)
Брониране, мм
Тип	КЦ	КЦ, СХ	СХ	КЦ	КЦ	СХ	КЦ
Борд	152	152	102	100	178	200	150
Палуба (скосове)	25(51)	37(102)	25(76)	40(60)	63(63)	60	55 – 60(65)
Кули	127	165	-	150	152	150	170
Барбети	152	152…76	-	150	152	150	140
Рубка	305	229	127	150	356	160	150
Въоръжение	4×1×190-мм/50 6×1×152-мм/45 2×1×76,2-мм/28 18×1×47-мм/43 2 ТА	2×2×203-мм/40 14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50 2 ТА	14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50	2×2×210-мм/40 10×1×150-мм/40 14×1×88-мм/30 4 ТА	2×2×203-мм/45 14×1×152-мм/40 12×1×76,2-мм/40 5 ТА	2×203-мм/40 8×1×152-мм/45 20×1×75-мм/50 2 ТА	2×2×194-мм/40 16×1×164-мм/45 22×1×47-мм/43 4 ТА

Коментари към таблицата

1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове

Коментари

1. Префиксът „USS“ е от на английски: United States Ship (Кораб на Съединените щати).