Бронепалубни крайцери тип „Едгар“

Едгар (на английски: Edgar) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те – 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Блейк“, тяхна по-малка и по-евтина версия. Всичко от проекта са построени 9 единици: „Едгар“ (на английски: HMS Edgar), „Кресент“ (на английски: HMS Crescent), „Ендимион“ (на английски: HMS Endymion), „Гибралтар“ (на английски: HMS Gibraltar), „Графтън“ (на английски: HMS Grafton), „Хоук“ (на английски: HMS Hawke), „Роял Артур“ (на английски: HMS Royal Arthur), „Сейнт Джордж“ (на английски: HMS St George) и „Тизиус“ (на английски: HMS Theseus). Появата на руския броненосен крайцер „Рюрик“ и новините за залагането на нови кораби от този тип, карат британското Адмиралтейство да преценят „Едгарите“ като слаби, за да се борят с новите руски рейдери. Отговор на британците стават крайцерите от типа „Паурфул“.

Бронепалубни крайцери тип „Едгар“ Edgar-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Едгар“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Едгар“
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Блейк“
Производител	Devonport Royal Dockyard в Девънпорт и др., Великобритания
Планирани	9
Построени	9
В строеж	1888 г. – 1894 г.
В строй	1891 г. – 1926 г.
Утилизирани	8
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	7468 t (нормална) 7823 t за „Роял Артур“, „Кресент“, „Гибралтар“ и „Сейнт Джордж“
Дължина	118,1 m
Дължина между перпендикулярите	109,7 m
Ширина	18,3 m
Газене	7,2 m
Броня	на палубата: 76 mm (по скосовете: 127 mm); щитове оръдия: 76 mm; каземати: 152 mm; на бойната рубка: 305 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 4 двойни парни котела
Мощност	10 000 к.с. (7,5 МВт) (при естествена тяга); 12 550 к.с., 9,3 МВт (при форсирана тяга)
Движител	2 гребни винта
Скорост	18 възела[1] (33,3 km/h) При форсирани машини: 20 възела (37 km/h)[2]
Далечина на плаване	10 000 мили при 10 възела; Запас гориво: 1250 t въглища
Екипаж	544 души
Въоръжение
Артилерия	2×1 234 mm; 10×1 152 mm; (на „Кресент“ и „Роял Артур“ 1×1 234 mm 12×1 152 mm) 12×1 57 mm; 5×1 47 mm
Торпедно въоръжение	4×1 457 mm ТА[3]
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“ в Общомедия

Конструкция

Бронепалубните крайцери от типа „Едгар“. Схема на артилерията и бронирането.

Въоръжение

HMS Royal Arthur

Носа на HMS Royal Arthur на сух док в Сидни.

Кърмата на HMS Royal Arthur на сух док в Сидни.

Намалявайки проектната скорост от 22 до 20 възела, Уайт успява да вмести въоръжението на „Блейк“ (2 – 234 mm и 10 – 152 mm оръдия) в по-малка водоизместимост.

„Роял Артур“ и „Кресент“ са построени по видоизменен вариант на проекта, получавайки вместо разположена в диаметралната плоскост бакова 9-дюймовка две преместени към бордовете 6-дюймови оръдия.

Брониране

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък на палубата има дебелина 25 – 76 mm, скосовете към бордовете са с дебелина от 25 – 127 mm. Също палубата се спуска към носа и кърмата на крайцерите. Бойната рубка има дебелина на стените 305 mm. Щитовете на оръдията от главния калибър са бронирани с дебела 76 mm броня. Казематите са с дебелина 152 mm.

Силова установка

Две парни машини с тройно разширение, 4 двойни цилиндрични котела. Запас въглища 1250 тона.

История на службата

• HMS Edgar – заложен на 3 юни 1889 г., спуснат на вода на 23 ноември 1890 г., в строй от 2 март 1893 г.
• HMS Crescent – заложен на 13 октомври 1890 г., спуснат на вода на 30 март 1892 г., в строй от 22 февруари 1894 г.
• HMS Endymion – заложен на 21 ноември 1889 г., спуснат на вода на 22 юли 1891 г., в строй от 26 май 1894 г.
• HMS Gibraltar – заложен на 2 декември 1889 г., спуснат на вода на 27 април 1892 г., в строй от 1 ноември 1894 г.
• HMS Grafton – заложен на 1 януари 1890 г., спуснат на вода на 30 януари 1892 г., в строй от 18 октомври 1894 г.
• HMS Hawke – заложен на 17 юни 1889 г., спуснат на вода на 11 март 1891 г., в строй от 16 май 1893 г.
• HMS Royal Arthur – заложен на 20 януари 1890 г., спуснат на вода на 26 февруари 1891 г., в строй от 2 март 1893 г.
• HMS St George – заложен на 23 април 1890 г., спуснат на вода на 8 септември 1892 г., в строй от 25 октомври 1894 г.
• HMS Theseus – заложен на 16 юли 1890 г., спуснат на вода на 8 август 1892 г., в строй от 14 януари 1896 г.^[4]

Оценка на проекта

Тези изпипани и надеждни кораби носят по две 234 mm оръдия (на бакa и на ютa) и по 10 152 mm (4 на батарейната палуба в каземати и 6 на горната палуба зад щитове). Те са подходящи както за крайцерска служба, така и за разузнавателна в ескадрена формация. След служба, продължила повече от 25 години, те след Първата световна война, са предадени за скрап, с изключение на най-нещастния кораб сред тях – „Хоук“: той през 1911 г. таранира английския лайнер „Олимпик“, а през войната потъва от немско торпедо в Северно море^[5].