Бронепалубни крайцери тип „Топаз“

Tопаз (на английски: Topaze) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Британския Кралски флот, построени през 1900-те години на 20 век. Представляват развитие на крайцерите от типа „Пелорус“. Всички кораби имат имена на скъпоценни камъни. Серията кораби понякога се нарича и тип „Джем“ (на английски: Gem; на български: скъпоценен камък). Всичко от проекта са построени 4 единици: „Топаз“ (на английски: HMS Topaze), „Аметист“ (на английски: HMS Amethyst), „Даймънд“ (на английски: HMS Diamond) и „Сапфир“ (на английски: HMS Sapphire).

Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ Topaze-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Tопаз“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Топаз“
Следващ тип	Крайцери скаути тип „Форуърд“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“
Подтипове	„HMS Amethyst“
Производител	Корабостроителници в Биркенхеад, Яроу, Нюкасъл, Великобритания
Планирани	8
Построени	4
В строеж	1903 г. – 1905 г.
В строй	1905 г. – 1921 г.
Отменени	4
Утилизирани	4
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	3048 t (нормална)
Дължина	113,9 m
Дължина между перпендикулярите	109,7 m
Ширина	12,9 m
Газене	4,42 m
Броня	на палубата: 20 – 51 mm; щитове оръдия: 25 mm; бойна рубка: 76 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; („Аметист“ – 3 парни турбини); 10 водотръбни котли Laird-Normand или Reed, или Yarrow за „Аметист“
Мощност	9800 – 10 200 к.с. (7,3 – 7,6 МВт) („Аметист“ – 12 000 к.с., 8,95 МВт)
Движител	2 гребни винта (3 винта на „Аметист“)
Скорост	21,75 възела (40 km/h) („Аметист“: 22,5 възела, 41 km/h)
Далечина на плаване	7000 мили на ход 10 възела („Аметист“ – 5500 мили на 10 възела); Запас гориво: 750 t въглища
Екипаж	296 души
Кръстен в чест на:	Скъпоценния камък Топаз
Въоръжение
Артилерия	12×1 102 mm; 8×1 47 mm
Торпедно въоръжение	2×1 457 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ в Общомедия

Крайцерът „Аметист“ става първият голям военен кораб с паротурбинна енергетична установка. Първоначално Кралският флот смята да построи още 4 крайцера от този тип, но впоследствие започва строежа на крайцери скаути. По този начин, крайцерите от типа „Топаз“ са последните бронепалубни крайцери 3-ти ранг в британския флот.

Проектиране

През април 1901 г. са поръчани 21½-22 възлови крайцера със съвършено нова конструкция, въоръжени с десет 4-ри дюймови оръдия (нов образец) и осем 3 фунтови противоминни оръдия. Скоростта на проекта не е избрана случайно, а целта е да се надмине немския тип „Газеле“^{[Бел. 1]}. Контролерът на флота, контраадмирал Мей по-късно обяснява, че 6 дюймовите оръдия не са разглеждани, поради това, че са сметнати за по-мощни отколкото е необходимо, а следва да се увеличи броя оръдия (за да се увеличи вероятността да се уцели бърза и маневрена цел). Общият калибър на основната батарея (ГК) е избран за улесняване подаването на боеприпасите. При разглеждането на проекта, е оценено като желателно корабите да носят повече оръдия от ГК, отколкото имат „Газелите“^[2].

Поставянето на новото въоръжение изисква по-голяма дължина и повече мощност. През май Директора на военноморското строителство моли за допълнителна водоизместимост и пространство, необходими за добавянето на 1200 к.с. към съществуващия проект. В края на май военноморския Съвет се среща отново и отново увеличава изискванията. Сега те искат 12 4 дюймови оръдия (от съществуващ модел, оказва се, че новото оръдие няма да е готово в необходимия срок), плюс всичките 3-фунтови и два 356 mm торпедни апарата. Дванадесетте 102 mm оръдия са с две повече, отколкото на немските кораби, но британският снаряд е по-лек от снаряда на 105 mm немско оръдие^[3].

Котлите също трябва да са нови, с тънкостенни тръби с малък диаметър, за да се постигне скоростта от 21¾ възела. Защитата следва да съвпада с тази на типа „Пелорус“, нормалният запас въглища следва да е 300 дълги тона. Максималният запас, за да се достигне далечина на плаване от 5000 морски мили на 10 възела, по предварителни оценки, трябва да бъде 780 тона^[4].

Конструкция

Бронепалубният крайцер „Аметист“

На следващия ден след заседанието на Съвета на (28 май) Уилям Уайт оценява, че за да постигне по-високата скорост и по-голямото въоръжение новият крайцер следва да е с 30 фута по-дълъг и ще е необходима водоизместимост от минимум 3000 тона с мощност от 10 000 до 10 500 к.с. За да се подобри мореходността при тези промени увеличават височината на бака. Най-голямото изменение, след одобряването на проекта, е преминаването от 356 mm на 450 mm торпеда, с намаляване на запаса от тях на четири от пет^[5].

Въоръжение

Главният калибър е от дванадесет 102 mm/40 (QF 4 inch Mk III) оръдия в единични установки^[6]. Далечината на стрелба при тях е до 8200 m. Техния 25 фунтов снаряд (11,34 kg) се оказва недостатъчно мощен. През 1907 г. е разработен нов 31 фунтов (14,06 kg) снаряд. Боекомплектът е 2400 изстрела (200 снаряда на ствол)^[7].

Бронирование

„Даймънд“

Броневата палуба се явява главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата има дебелина 19 – 25 mm, скосовете спускащи се към бордовете имат дебелина 25 – 51 mm. Бойната рубка има дебелина на стените 76 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър са с дебелина 25 mm^[8].

Силова установка

„Топаз“, „Сапфир“ и „Даймънд“ са с по две парни машини с мощност около 10 000 индикаторни конски сили (7460 кВт) и развиват максимална скорост около 22 възела (40,7 км/ч). „Аметист“ е с парни турбини, ставайки първия кораб, по-голям от разрушител с такава силова установка. Той развива мощност от 12 000 к.с. и достига скорост 23 възела, макар максималното плаване на 10 възела при него да е по-малко, силовата установка е по-ефективна на висока скорост и по сравнение с братята му далечината на плаване при него при скорост от 20 възела е повече. „Топаз“ и „Даймънд“ носят 10 котли „Лейърд-Норман“ („Аметист“ – „Яроу“, „Сапфир“ – „Рид“).

Турбините на военните кораби

В британския флот са проведени обширни сравнителни изпитания на парни машини и турбини, на основата на сравняването на два еднотипни крайцера. Оказва се, че на ход до 15 възела разходът на гориво е по-нисък за машин, при над 15 за турбините^[9].

Сравнение на различните типове енергетични установки на крайцерите[10]
Крайцер	Скорост, възела		Мощност к.с.		Почасов разход на гориво[Бел. 2], фунта (дълги тона)
	„Топаз“ (ПМ)	„Аметист“ (ПТ)	„Топаз“	„Аметист“	„Топаз“/ „Аметист“
Проектна мощност (4-часови изпитания)	21,75 (22,10)	22,5 (23,63)	9800 (9862)	12 000 ()	26 150 (11,67) / 24 412 (10,9)
Максимална продължителна скорост (8-часови изпитания)	20,06	20,6	6689		15 451 (6,9) / 10 937 (4,9)
Средна скорост	18,1	18,2	4493		10 484 (4,8) / 8372 (3,74)
14 възела	14,1	14,0	2251		4640 (2,071) / 4750 (2,120)
10,0 възела	10,0	10,0	897		2296 (1,025) / 2893 (1,291)

История на службата

Име	Заложен	Спуснат на вода	Влиза в строй
HMS Topaze (1903)	14 август 1902 г.	23 юли 1903 г.	ноември 1904 г.
HMS Amethyst (1903)	7 януари 1903 г.	5 ноември 1903 г.	17 март 1905 г.
HMS Diamond (1904)	24 март 1903 г.	6 януари 1904 г.	януари 1905 г.
HMS Sapphire (1904)	30 март 1903 г.	17 март 1904 г.	7 февруари 1905 г.[11]

Оценка на проекта

ТТХ на крайцерите – ескадрени разузнавачи
Характеристики	„SMS Nymphe“[12] Германия	„Пелорус“[13]  Великобритания	„Топаз“[8]  Великобритания	„Аметист“[8]  Великобритания	„Патфайндър“[14][15]  Великобритания	„Новик“[16] Русия	„SMS Hamburg“[17] Германия	„SMS Lübeck“[17] Германия
Година на залагане	1898	1895	1902	1903	1903	1900	1902	1903
Година на влизане в строй	1901	1897	1904	1905	1905	1901	1904	1905
Размери, m (Д×Ш×Г)	105,1 ×12,2 ×5,44	95,55×11,13×3,7	113,9×12,2×4,4	113,9×12,2×4,4	116×11,77×3,96	110,1×12×5	111,1×13,3×5,61	111,1×13,3×5,40
Водоизместимост, t	2659	2169	3048	3048	2946	3080	3278	3265
Въоръжение	10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm	8 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 356 mm	12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm	12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm	10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm	6 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 5×1 – 380 mm	10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm	10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm
Брониране, mm	Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове оръдия: – 50, рубка – 80	Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76	Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76	Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76	Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2	Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30	Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100	Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100
Силова установка, к.с.	ПМ, 8000	ПМ, 7000	ПМ, 9800	ПТ, 12 000	ПМ, 16 500	ПМ, 17 000	ПМ, 10 000	ПТ, 11 500
Запас въглища нормален/пълен, t	380/560	254/523	305/762	305/762	/609	360/600	400/860	400/860
Далечина на плаване, морски мили	3570 при 10 възела	?5000 при 10 възела	5000[18](проектна) ?7000 при 10 възела	?5500 при 10 възела		3428 при 10 възела	4270 при 12 възела	3800 при 12 възела
Проектна скорост, възела	21,5	20	21¾	22,5	25	25	22	22,5
Максимална скорост, възела	21,4		22,3	23,4	25,22	25,6	23,3	23,1

Бележки

1. Според други източници главният кораб на проекта – „Газеле“ е единичен кораб, а цялата серия се нарича тип „Нимфа“.
2. Без общокорабните нужди и поддържане на допълнителни котли под пара.