Българи в Румъния
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Българите в Румъния (на румънски: Bulgarii din România) са етническа група в Румъния. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 7336 души, или 0,03 % от населението на страната.[1] Според някои неофициални източници броят им достига 500 000 души.[3] Населяват и трите основни историко-географски области на страната, като произходът и историческата им съдба са доста различни. Те не са признати като национално малцинство в страната, с изключение на банатските българи.
.png)
Remove ads
Численост и дял
Преброявания на населението
Численост и дял на българите според преброяванията на населението през годините:[4][5][6][7][8][9][1]
| Година | Дял (в %) | Численост |
| 1930 | 0.464 | 66 348 |
| 1956 | 0.068 | 12 040 |
| 1966 | 0.058 | 11 193 |
| 1977 | 0.048 | 10 372 |
| 1992 | 0.043 | 9851 |
| 2002 | 0.037 | 8025 |
| 2011 | 0.036 | 7336 |
- Окръзи
Численост на българите според преброяванията на населението през годините, по окръзи (подредени по азбучен ред):[4][5][6][7][8][9][1]
Оценки на населението
- Села
Села, в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:
| Село | Окръг | Брой българи (оценки) | Брой българи (Преброяване на населението през 2011 година) | Население (Преброяване на населението през 2011 година) [10] |
| Валя Драгулуй | Гюргево | 3230 | ||
| Извоареле[11] | Телеорман | 2578 | ||
| Корлътещ | Олт | 359 | ||
| Плавичянка | Олт | 370 | ||
| Спътърей | Телеорман | 1084 | ||
| Стар Бешенов | Тимиш | 3648 | ||
| Стоенещ | Олт | 2638 | ||
| Уден | Телеорман | 542 |
- Квартали
Квартали, в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:
| Квартал | Град | Брой българи (оценки) | Население (оценки) |
| Матей воевод[12] | Търговище |
Remove ads
Историко-географски области
Банат
Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария, тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в България и населението започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези българи изповядват католицизъм, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
Бесарабия
В периода 1856 – 1878 г., между 1918 и 1940 и 1941 – 1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на 19 век, които са идентични с живеещите в Северна и Южна Добруджа българи до 1940 г. Те се преселват в Добруджа и Бесарабия по едно и също време и от едно и също място – главно от Тракия, по-точно Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия през 1829 -1830 г. и Кримската война. Територията на Бесарабия е разделена между Молдова и Украйна. Техен културен и духовен център е град Болград.
Влашко
Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани „сърби“ (sârbi). Всички „сърби“ в южната част на Румъния фактически са етнически българи[13]. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация.
Това са българи, наследници на бежанците от османското владичество през 15-19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Хиляди се изселват във Влашко по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година, като голям брой се заселват по брега на Дунав, където руската администрация ги използва за охрана на границата. Много голям е броят на бежанците при оттеглянето на руските войски, като сред тях са повечето жители на опожарения от руснаците Свищов. Общият брой на българите, установили се във Влашко и Молдова по време на войната, се оценява на над 80 хиляди души.[14]
Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава във Влашко – броят на преселилите се по време на самата война само в централните области на Княжеството се оценява на 4 – 5 хиляди души.[15]
През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 5 – 10 хиляди от тях заминават за Влашко.[16]
През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини.
Български села са: Брънещ (в близост до Букурещ)[17], Валя Драгулуй[18], Извоареле[19] и други.
Добруджа
Макар още от Средновековието да живеят българи в областта, голяма част от тях са изтребени от турците и голяма част от територията в началото на 19 век е обезбългарена, което се компенсира с нови вълни българи в Северна Добруджа след 1830 г. В по-голямата си част това са потомци на преселници от Тракия по време на руско турските войни 1829-1830 и Кримската война, главно от Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Източна Тракия. Това са същите българи, които бягайки към Бесарабия, отказват да преминат река Дунав и остават в Северна Добруджа, а част от тях преминават реката и отиват в Бесарабия затова разлика между добруджански и бесарабски българи няма. Повечето от тях напускат Румъния през 1940 г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с Крайовската спогодба. В областта живеят малък брой българи.
Трансилвания
Българи обитават Трансилвания още от времето на хан Крум. С течение на времето обаче са асимилирани, запазвайки името шкеи, както и някои български традиции и обичаи[20]. Секеите са унгаризирана етническа група от български произход[21], която в миналото е определяна като отделна народност. Възможно е секеите да са приели в българската среда и общности от авари и хуни, оцелели в тези земи при включването им в 805 г. от хан Крум в Първата българска държава. След около 450 години окончателното е установена маджарска власт над цяла Трансилвания. Счита се, че в 14 век унгаризирането приключва. Унгарското нашествие в Трансилвания и Панония заварва там и установило се от векове славянско население. По време на падането на България под османска власт и Австро-турските войни тук се преселват значителни маси българи бежанци от Османската империя, а в 18. и 19. век в идват и българите градинари. За потомци на българите в тези земи се приемат най-вече шкеите, банатските българи и карашовените.
Remove ads
Политика
Най-старата организация на българите в Румъния е създадена още в 1892 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви.[22]
Българите в Румъния са обединени в няколко организации:
- Българска културна асоциация в Румъния
- Съюз на българите в Банат в Румъния (СББ)
- Българско павликянско дружество в Румъния, гр. Арад
- Общност „Братство“ на българите в Румъния
- Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий“.[23]
В периода 1990 – 1996 г., представител на българското малцинство в Камарата на депутатите на румънския парламент е председателят на СББР Карол Иванчов. На изборите през 1996 г. мястото е спечелено от представителя на „Братство“ Флорин Симион. През 2000 г. представител на българското малцинство в парламента е Петру Мирчов от СББ, а през 2004 г. – Николае Миркович,[24] също от СББ.
Личности
Вижте също
Източници
Външни препратки
Литература
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads