Търговище (Румъния)

град в Румъния From Wikipedia, the free encyclopedia

Търговище (Румъния)
Remove ads

Търговище (на румънски: Târgoviște) е град и административен център в окръг Дъмбовица, Румъния. Градът е резиденция на владетеля на страната и столица между 1396 и 1714 г. В продължение на три века Търговище е най-важният икономически, политико-военен и културен център на Влашкото княжество.

Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Бързи факти Страна, Окръг ...
Remove ads

География

Градът е разположен на десния бряг на река Яломица, на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на Подкарпатието и Северната Дунавска равнина. Градът е на 80 км северозападно от Букурещ, 80 км източно от Питещ и 50 км западно от Плоещ.

История

За първи път градът е упоменат документално през 1396 г. от немския пътешественик Йохан Шилтбергер в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с Куртя де Арджеш.[1][2] Докато Мирчо Стари предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син Михаил живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е Дан II. Впоследствие Александру I Алдя окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.[2]

Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до 1714 г. все още е княжеска резиденция. През 1456 година тук е коронясан прочутият Влад III Дракула с прозвище Цепеш. Той построява и кулата Киндия, която до днес е символ на града. През 1499 г. влашкият княз Раду IV Велики възстановява църквата „Св. Николае“, а през 1514 г. при владичеството на княз Нягое I Басараб църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (Mănăstirea Dealu). През есента на 1595 г. под стените на града Михай Витязул разбива османците.

Княз Матей I Басараб (1632-1654) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове.

Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан Баязид I, и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му Влад II Дракул и брат му Мирчо II - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.[3]

През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с Полша, Брашов и Сибиу.[4] След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица.

На 25 декември 1989 г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску.

Remove ads

Население

Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.[5]

Българи

Броят на българите се оценява между 2 800 и 4 500 души. Те живеят главно в квартал Матей войвод, който се намира в югоизточната част на града. Част от местните българи имат произход от Македония и все още използват характерният югозападен български диалект. В болшинството си местните българи използват белослатинско-плевенския говор.[6] Те се занимават основно със зеленчукопроизводство, като продукцията им се продава най-вече в Букурещ.

Първите български заселници се заселват в града през 1739 и 1793 – 1806 г. През 1810 г. в града има т.нар. „сръбска махала“, населена с българи. Българите основно се заселват в града през 1851 г. от с. Бълени (днешната община Бълени със селата Бълени-Сърби и Бълени-Румъни) и с. Пунтя де Греч. В началото на 20 век около 200 семейства българи от с. Бълени-Сърби се заселват в града.[6]

Българите разполагат с културна неправителствена организация – Асоциация „Заедно“, със седалище на ул. „Calea Ploiesti“ 87. Тя е създадена през 1999 г., като наследява българска културна асоциация Tърговище, основана през 1990 г.[7] Председател на организацията е Васил Костаки. Съществува и детски ансамбъл „Босилче“.[8]

Българите в града традиционно честват празника Тодоровден (или Конски Великден).[9]

Транспорт

Железопътен транспорт

Thumb
Главния вход на жп гарата през 2004 г.

ЖП гара Търговище е второстепенен железопътен възел, свързващ градът с Букурещ, Плоещ и Пиетрошица. Открита е на 2 януари 1884 г. заедно с железопътната линия Титу-Търговище, построена от 7-ма железопътна рота на 1-ви инженерен полк. На 27 май 1894 г. е открита линията Търговище-Пучиоаса. Линията Търговище-Плоещ е пусната в експлоатация на 29 юни 1946 г., въпреки че строителството й е започнало още през 1929 г.

Гарата е отворена както за пътнически трафик – с електронна система за продажба/резервация на билети – така и за товарен трафик. Обслужва големите икономически оператори на града чрез индустриални линии – COST, Oțelinox, Erdemir, Romlux, Rondocarton, Cromsteel.

Автомобилен транспорт

Разположен на древен кръстопът на търговски пътища, градът и днес е железопътен и автомобилен възел, лесно достъпен от всички страни. Търговище се намира в близост до столицата на Румъния, на 80 км от международното летище „Анри Коанда“. През Търговище преминават републиканските пътища:

Повече информация Национален път, Маршрут ...

Обществен транспорт

Thumb
Тролейбус използван от обществения транспорт в Търговище, изоставен в гараж, след затваряне на тролейбусната мрежа.

В рамките на града транспортът се осъществява с маршрутни таксита и автобуси, оператор е „Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (преди това „AITT S.A.“). До 2005 г. операторът използва и тролейбуси.

В периода от 2009 до 2019 г. градският транспорт се управлява от „S.C. AITT S.A.“ (Асоциация на транспортните инвеститори в Търговище), дружеството, управляващо пътнически транспорт в публично-частно партньорство.

От 1 март 2019 г. общественият транспорт се управлява от „SC Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (фирма на Кметство Търговище) и включва автобусни маршрути както в рамките на града, така и връзки с близките градове. През 2020 г. има повече от 13 маршрута в града и 14 маршрута, свързващи с населени места около община Търговище.

Remove ads

Забележителности

  • Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей;
  • Кулата Киндия, (XV век), символ на Търговище;
  • Църквата Св. Димитър (1639);
  • Църквата Св. Николае (1527)

Спорт

  • АФК Киндия Търговище, футболен клуб (от 2010 г.)
  • CSM Търговище, волейболен клуб
  • CSM Търговище, баскетболен клуб
Разпуснати отбори
  • FCM Търговище, футболен клуб (1950 – 2015)
  • Петролул Търговище, футболен клуб
  • MCM Търговище, баскетболен клуб

Личности

Родени

Родени в Търговище са:

  • Йон Елиаде-Радулеску (1802 – 1872), румънски писател, филолог и политик, член-основател на Румънската академия и неин първи ръководител
  • Григоре Александреску (1810 – 1885), поет
  • Константин Пороиняну (1843 – 1908), румънски адвокат и филантроп
  • Йоан Александру Братеску-Войнещи (1868 – 1946), писател
  • Константин Димитриу-Довлецел (1874 – 1942), адвокат и политик
  • Николае Абрамеску (1884 – 1947), математик
  • Тибериу Мосою (1898 – 1953), юрист, университетски преподавател, политик, кмет на Орадя
  • Георге Потопяну (1889 – 1966), генерал, министър на финансите
  • Лучиан Пенеску (р. 1933 г.), писател
  • Мирча Хория Симионеску (1928 – 2011), писател
  • Йоан Н. Раду (1935 – 2017), почетен майстор на спорта
  • Теодор Столожан (р. 1943 г.), румънски икономист и политик, бивш министър-председател на Румъния
  • Корнел Дину (р. 1948 г.), футболист
  • Василе Радука (р. 1954 г.), богослов
  • Мариус Опреа (р. 1964 г.), поет и историк
  • Мариус Мушат (р. 1967 г.), моден дизайнер
  • Лауренциу Регекампф (р. 1975 г.), футболист
  • Аурелиан Патрашку (р. 1979 г.), футболист
  • Влад Мирица (р. 1981 г.), поп певец
  • Лауренциу Йон (р. 1991 г.), поет
Remove ads

Побратимени градове

Побратимени градове на Търговище са:

Галерия

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads