Валери Петров

Валери Нисимов Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах^[1]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,^[2] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.

Валери Петров
български писател
Валери Петров при награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011 20 май 2011 г.
Роден	22 април 1920 г. София, Царство България
Починал	27 август 2014 г. (94 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Калина Малина Константин Константинов (2011) Христо Г. Данов Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" Орден „Стара планина“
Литература
Период	от 1935 г.
Жанрове	пиеса, сценарий, поезия
Награди	Калина Малина Константин Константинов (2011) Христо Г. Данов Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" Орден „Стара планина“
Повлиян	Атанас Далчев
Народен представител в: VII ВНС
Семейство
Баща	Нисим Меворах
Деца	Бояна Петрова
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Валери Петров в Общомедия

Гробът на Валери Петров в Централните софийски гробища.

Биография

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.^[3] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестантството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет,^[2] като известно време работи като лекар^{[източник? (Поискан преди 8 дни)]}. След Деветосептемврийския преврат през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио София най-напред като началник на Художествения отдел, а след това е назначен за художествено-политически контрольор.^[2][4] После участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен кореспондент на вестник „Фронтовак“ и „Часовой“.^[4][2]

След войната е един от основателите и заместник главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата.^[4] През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

В периода от декември 1950 до юни 1951 г. работи във Втори политически отдел на Министерство на външните работи като завеждащ Средиземноморската секция.^[4]

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“.

Комунист от младежките си години, през януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели – Благой Димитров, Гочо Гочев, Марко Ганчев, Христо Ганев, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.^[5]

Валери Петров е народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991). Автор е на финалната редакция на преамбюла на приетата от него Конституция на Република България.^[6] Член е на Висшия съвет на БСП.^[7]

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия (ВМА) в София. След смъртта си е кремиран, а урната с праха му е положена в гроба на съпругата му.

Паметна плоча на Валери Петров на стената на дома му

Домът на писателя на ул. „Елин Пелин“ № 8, Лозенец, София

Творчество

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).^[8]

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Книги

• 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
• 1944 г. – „Народен съд“: Хорова агитка (БРП [к], 46 с.)
• 1945 г. – стихотворният цикъл „Стари неща малко по новому“
• 1949 г. – стихосбирката му „Стихотворения“ (художник Борис Ангелушев, изд. Наука и изкуство, 159 с.).
• 1954 г. – „Там на Запад“ (изд. Български писател, 66 с.).
• 1958 г. – пътеписът „Книга за Китай“.
• 1961 г. – поемата „В меката есен“ (изд. Български писател, 72 с.).
• 1962 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, 208 с.).
• 1965 г. – пътеписът „Африкански бележник“ (изд. Български писател, 352 с.).
• 1965 г. – пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
• 1966 г. – сборникът му „Стихотворения“ (изд. Български писател, 142 с.).
• 1967 г. – сборникът му „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. Български писател, 90 с.).
• 1967 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, Библиотека за ученика, 140 с.).
• 1969 г. – сборникът му „Като погледнеш назад“ (изд. Народна култура, 278 с.).
• 1970 г. – сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (изд. Български писател, 76 с.).
• 1977 г. – сборникът му „Стихотворения и поеми“ (изд. Български писател, 512 с.).
• 1977 г. – „Бяла приказка“ (художник Данаил Райков, изд. Отечество, 48 с.)
• 1978 г. – „Копче за сън“
• 1981 г. – „Палечко“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 40 с.).
• 1982 г. – второ издание на сборника „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. „Христо Г. Данов“, 144 с.)
• 1983 г. – „Пук!“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 48 с.).
• 1986 г. – „Пет приказки“ (художник Иван Димов, изд. Отечество, 186 с.).
• 1988 г. – сборникът му „Сатирични поеми“ (изд. Български писател, 155 с.).
• 1990 г. – избраните му произведения в 2 т.
• 1996 г. – „Живот в стихове“ (изд. Христо Ботев, 509 с.).
• 2001 г. – сборникът му „Прозирност“ (изд. Слово – Велико Търново, 278 с.).
• 2007 г. – стихосбирката му „Стихове 2007“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
• 2008 г. – стихосбирката му „Стихове 2008“ (изд. „Захарий Стоянов“, 80 с.).
• 2010 г. – „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (изд. „Захарий Стоянов“, 144 с.)
• 2010 г. – стихосбирката му „Стихове 2009“ (изд. „Захарий Стоянов“, 56 с.).
• 2011 г. – стихосбирката му „Стихове 2010 – 2011“.
• 2013 г. – стихосбирката му „Стихове 2012 – 13“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
• 2016 г. – второ издание на пътеписа „Африкански бележник“ (изд. „Вакон“, 416 с.).
• 2017 г. – второ издание на пътеписа „Книга за Китай“ (изд. „Вакон“, 656 с.).
• Избрано в пет тома:
  • 2006 г. – Т.1: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 424 с.)
  • 2006 г. – Т.2: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 464 с.)
  • 2006 г. – Т.3: Пиеси (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 370 с.)
  • 2006 г. – Т.4: Сценарии (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 460 с.)
  • 2006 г. – Т.5: Преводи (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 478 с.)

Преводи

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

• 1970 – 1971 г. излизат преводите му на „Комедии“ (в 2 т.) от Уилям Шекспир.
• 1973 – 1974 г. излизат преводите му на „Трагедии“ (също в 2 т.) от Шекспир.
• Превежда трагедията „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте.^[9]
• Превежда стихове на Сор Хуана Инес де ла Крус (2002).

Драматургия

Пиеси^[10]

• „Когато розите танцуват“ (ДТ – Хасково, 1961),
• „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) – поставена на сцена през 1962 г.,
• „Сняг“ (Държавен сатиричен театър, 1968),
• „Честна мускетарска“ (Театър „Българска армия“, 1976),
• „Театър, любов моя“ (Театър 199, 1981) – написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.

Пиеси приказки^[10]

• „Бяла приказка“,
• „Копче за сън“ (Народен театър за младежта, 1968),
• „Меко казано“ (Театър „София“, 1979),
• „В лунната стая“ (Театър „София“, 1983),
• „Морскосиньо“ (Театър „София“, 1985),
• „Пук“ (Народен театър за младежта, 1994).

Сценарии

Автор е на сценарии на игралните филми:

• „Точка първа“ (1956)
• „На малкия остров“ (1958)
• „Първи урок“ (1960)
• „Слънцето и сянката“ (1962)
• „Васката“ (1965)
• „Рицар без броня“ (1966)
• „Един снимачен ден“ (тв, 1968)
• „Откъде се знаем?“ (1975)
• „С любов и нежност“ (1978)
• „Йо-хо-хо“ (1981)
• „Разходки с ангела“ (1990)
• „Театър, любов моя“ (1994)
• „Всичко от нула“ (1996)

Автор е на сценарии на анимационните филми:

• „Приказка за боровото клонче“ (1960)
• „Гръмоотводът“ (1962)
• „Гордата лампа“ (1963)
• „Главозамайване“ (1964)
• „Вариации върху стара тема“ (1966)
• „Меко казано“ (1983)

Автор е и на няколко киноновели.^[10]

Награди и отличия

• 1960 – Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана през 1960 г.
• 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на изкуството и културата“^[11]
• 2000 – Орден „Стара планина“ I степен^[12]
• 2001 – Носител на наградата за детска литература „Калина Малина“.^[13]
• 2004 – Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.^[14]
• 2005 – Голяма награда за литература на Софийския университет (2005).^[15]
• 2006 – Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86-годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.^[16]
• 2006 – Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии.^[17][18]
• 2007 – Награда „Св. Паисий Хилендарски“.^[19]
• 2011 – Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН – 20 май 2011 година.
• 2013 – Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. – за принос към българската култура и разбирателството между нациите.^[20][21]
• 2014 – Медал „Иван Вазов“ на СБП.^[22]

За него

• Димитрова, Ирма. От Homo ludens до говорещия автомат: Валери Петров и поетите от 40-те. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1994, 244 с.
• Ликова, Розалия. Валери Петров. София: Просвета, 1994, 170 с.
• Сарандев, Иван. Валери Петров: Разговори, беседи. Пловдив: Хермес, 1997, 240 с.