Валхала (паметник)

Паметникът Валхала (от скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Бавария в Германия.

Вижте пояснителната страница за други значения на Валхала.

---

Панорама на паметника

Изглед към Валхала отзад

От 1842 г. насам в него с мемориални бюстове и паметни плочи се почитат знаменити немци, както и личности, свързани с историята на Германия и на немскоговорещите народи.

Заедно с паметника Нидервалд в близост до Рюдесхайм на Рейн, паметника на битката на народите в Лайпциг, паметника Барбароса, паметника на Арминий в близост до Детмолд (в памет на битката при Тевтобургската гора), както и Колоната на победата в Берлин, Валхала се нарежда в групата на най-монументалните паметници в Германия.

Архитектът Лео фон Кленце успява да построи паметникът, замислен като „храм на славата“, високо над Дунав в близост до Регенбург от 1830 до 1842 г. чрез субсидиране от крал Лудвиг I Баварски. Валхала е издигнат в класически стил и на външен вид прилича на мраморен гръцки храм (като Партенона в Атина). Името му идва от Валахала – митично място, намиращо се в Асгард, където отиват падналите достойно в битка войни в скандинавската митология.

При отварянето са почетени 160 души с 96 бюста и 64 паметни плочи (поради липса на достоверни източници за външния им вид). Днес във Валхала се намират 128 бюста и 65 паметни плочи, които са изваяни в чест на 193 души или групи. Само единадесет от почетените са жени, макар че Лудвиг I споменава, че:

„

Никое съсловие, нито дори женският пол, не са забранени. Равенството царува във Валхала; смъртта отменя всяко земно различие.

“

Валхала е собственост на Свободната държава Бавария. Всеки гражданин може да предложи някой значим човек от немскоговорещата езикова група (който е починал преди най-малко 20 години), но след това плаща всички разноски за създаването и поставянето на бюста във Валхала. Решения за новите предложения взима Министерският съвет на Бавария.

Валхала се реставрира за общо 11,35 милиона евро. През 2013 г. работата по паметника трябва да бъде завършена.

История

Статуя на крал Лудвиг I (1890, номер 68). Надписът гласи:
„ЛУДВИГ I
КРАЛ НА БАВАРИЯ
ПРИЗНАТЕЛНИЯ НАРОД“

Основите на идеята за интериора на Валхала може да се отрият в политическата ситуация в началото на XIX век. След поражението, претърпяно срещу Наполеон Бонапарт, Свещената Римска империя на немския народ се разпада. Множество немски князе си сътрудничат с французите в Рейнския съюз отчасти по принуда, отчасти с надежда за някаква изгода. Получава се така, че херцогството Бавария се разширява и е обявено за кралство от Наполеон, а в четвъртата война на коалицията кронпринцът Лудвиг I се бие на страната на французите срещу прусаците и му се налага да нахлуе в Берлин.

Заради политическото разделение и отслабване на Германия и последвалото силно влияние на Френската империя става така, че победените немци трябва да се бият срещу непобедените си събратя, а след това и да участват в прочутото нашествие на Наполеон в Руската империя, завършило ужасяващо за набралата сила Франция. Това състояние се смята от мнозина за дълбоко поражение на Германия (например от Йохан Филип Палм). В това тежко време започва да се търси обща национална идентичност в миналото, дори чак до времето на германските племена. Резултат на това търсене са много национални паметници, сред които е и паметникът на Арминий в Тевтобургската гора, които са в класически стил, но все пак обхващат чисто национално германски теми.

Лудвиг взема решението, както е споменато и на първия надпис на пода, още през януари 1807 г. да съгради паметник за 50 велики немци веднага щом е възможно. Заедно с швейцарския писател и разказвач Йоханес фон Мюлер (1752 – 1809), който всъщност предлага името Валхала, биват избрани личностите. Те варират от императори от далечни времена през починали като Фридрих Шилер до съвременници като Гьоте и Йозеф Хайдн. Със задачата да изобразят бюстовете на великите немци са натоварени редица скулптори, най-известните от които са Йохан Готфрид Шадов (1764 – 1850), неговият син Рудолф Шадов (1786 – 1822) и Кристиан Фридрих Тик (1776 – 1851).

Въпреки че първите бюстове са готови още през 1807 г., създаването на цялостен план за изграждането на самата сграда се бави десетилетия. Едва след поражението на Наполеон през 1814 г. може да започне състезанието за идеи за сградата. Лудвиг иска да използва стила на английските пейзажни градини и Мюнхенския английски парк като място за строежа, но се оказва, че мястото е прекалено тясно и не дотолкова просторно като класическите сгради, с които Лудвиг се запознава по време на своите пътувания в Италия. Когато Лудвиг получава короната и започва своето управление, вече са готови 60 бюста, но все още не е намерено място за строежа. Заедно с архитекта Лео фон Кленце бива избран хълмът високо над река Дунав в близост до град Регенсбург. Поставянето на основите на „паметника на славата“ се случва на 18 октомври 1830 г. – на 17^-ата годишнина от битката на народите при Лайпциг. До 1842 г. Валхала вече се издига по модела на мраморен гръцки храм, подобен на Партенона в Атина. Дължината на постройката е 66,7 метра, ширината – 31,6 м, а височината – 20 м. Общо с основите дължината е 125 м, а височината е 55 м. Отвътре Валхала е висока 48,5 м, широка 14 м и висока 15,5 м.

Дванадесет години по-късно на 29^-ата годишнина от битката на народите, Лудвиг обявява за завършен строежът със следните думи, които днес могат да се видят изписани на паметен камък пред Валхала:

„

„Нека Валхала бъде взискателна в името на усилването и умножаването на немското величие! Нека всички немци, от който и род да са, винаги да чувстват, че имат една обща родина; родина, с която могат да се гордеят, и нека всеки да допринесе, колкото способностите му позволяват, към тази слава.“

“

До известна степен и заради аферата си с Лола Монтец Лудвиг абдикира по време на Мартенската революция от 1848. Отпразнуването на отварянето на Валхала е съвсем скромно и пестеливо, каквито биват и следващите нови попълнения, изпълнени по семпъл начин. Последният от тях е бюстът на Бетховен през 1866 г. През тази година внукът на Лудвиг – Лудвиг II се възкачва на трона. 80-годишният предишен владетел на Бавария наблюдава безсилно развитието на Братската война, която предвещава края на мощния Германски съюз, разделяйки пътищата на Прусия и Австрийската империя. Още преди това през 1862 г. Лудвиг пише в завещание, че предава Валхала на „Германия, своята голяма родина“, ала все пак допълва, че при разпускане на Германския съюз Бавария трябва да получи притежание над комплекса с резервата, че: „ако по-късно нов съюз обедини Германия, Валхала отново да стане притежание на Германия.“ Това не се случва. Валхала днес е притежание на Свободната държава Бавария.

Лудвиг умира две години по-късно, само няколко години преди основаването на Германската империя. Баварската монархия се намира в криза, защото Лудвиг II и Ото I са сметнати за душевно болни и на тяхно място застава принц-регентът Луитполд. Първото попълнение след смъртта на основателя на паметника се случва чак след 22 години, когато „признателният народ“ почита „Лудвиг, крал на Бавария“ с голяма статуя.

• 
  Валхала около 1840 г.
• 
  Паметникът около 1900 г.
• 
  Паметна плоча с думите на Лудвиг I

Бюстове

Албрехт Дюрер, номер 40

Николай Коперник, номер 52

Йохан Кеплер, номер 72

Готфрид Лайбниц, номер 113

Георг Фридрих Хендел, номер 116

Мария Тереза, номер 126

Волфганг Амадеус Моцарт, номер 13

Имануел Кант, номер 30

Фридрих Шилер, номер 31

Йозеф Хайдн, номер 32

Гьоте, номер 56

Мартин Лутер, номер 57

Бетховен, номер 65

Ото фон Бисмарк, номер 74

Рихард Вагнер, номер 76

Йохан Себастиан Бах, номер 77

Алберт Айнщайн, номер 110

Горен ред

Nr.	Име – Надпис/Описание – Скулптор, година
001	Хайнрих I – Хайнрих Птицелов, крал на германците – Шадов, 1809
002	Отон I – Отон Велики, немски император – Шадов, 1809
003	Конрад II – Конрад Салиеца, немски император – Шадов, 1809
006	Фридрих I Барбароса – император на Свещената Римска империя на немския народ
007	Хайнрих Лъв – херцог на Саксония и Бавария
008	Фридрих II stupor mundi – император на Свещената Римска империя
009	Рудолф II – немски крал
015	Ервин фон Щайнбах – немски строител
016	Йоханес Гутенберг – изобретател на книгопечатането
017	Ян ван Ейк – фламандски художник
018	Фридрих I Победителят – курфюрст на Фалц
024	Йохан Региомонтан – немски астроном и математик
025	Никлаус фон Флюе – швейцарски преселник, аскет и мистик
026	Еберхард I – херцог на Вюртемберг
027	Ханс Мемлинг – холандски художник
028	Йохан фон Далберг – епископ на Вормс
029	Ханс фон Халвил – швейцарски герой
035	Бертолд фон Хенеберг – курфюрст и архиепископ на Майнц
036	Максимилиан I – император на Свещената Римска империя
037	Йохан фон Ройхлин – немски философ и хуманист
038	Франц фон Зикинген – предводител на рейнското и швабското рицарство
039	Илрих фон Хутен – немски рицар и хуманист
040	Албрехт Дюрер – немски художник
041	Георг фон Фрундсберг – немски войник
047	Петер Фишер Старши – немски металолеяр
048	Йоханес Авентинус – баварски учен и историк
049	Волтер фон Плетенберг – водач на орден в Латвия
050	Еразъм Ротердамски – хуманист
051	Парацелз – швейцарски лекар и химик от 17 в.
052	Николай Коперник – пруски астроном, математик и икономист
058	Ханс Холбайн Младши – немски художник
059	Карл V – крал на Испания и император на Свещената Римска империя
060	Кристоф – херцог на Вюртемберг
061	Аегидиус Чуди – швейцарски историк
067	Вихелм Орански (1533 – 1584) – водач на холандското въстание срещу испанците – Тик, 1815
069	Август Саксонски, курфюрст на Саксония, Ричел, 1840
070	Юлий Ехтер фон Меспелбрун – фюрстепископ на Вюрцбург
071	Мориц фон Ораниен – Генерал-капитан на сухопътните и морски сили на Обединена Холандия
072	Йохан Кеплер – немски математик и астроном от 17 в.
073	Албрехт фон Валенщайн – херцог и генерал по време на Тридесетгодишната война
079	Бернхард фон Саксен-Ваймар – водач на войските в Тридесетгодишната война
080	Петер Паул Рубенс – фламандски художник
081	Антонис ван Дайк – фламандски художник
082	Хуго Гроций – холандски юрист
088	Максимилиан фон унд цу Траутмансдорф – австрийски политик по време на Тридесетгодишната война
089	Максимилиан I – курфюрст на Бавария
090	Амалиа – Графиня на Хесен-Касел
091	Маартен Харпертсзон Тропм – холандски адмирал
092	Парис фон Лондрон – архиепископ на Залцбург
093	Франс Снайдерс – фламандски художник
099	Карл X – крал на Швеция
100	Йохан Филип фон Шьонборн – архиепископ и курфюрст на Майнц
101	Ернст I – херцог на Саксония
102	Михаил Адриансзон Рюйтер – холандски адмирал
103	Ото фон Гюрике – немски философ и инженер
104	Фридрих Вилхелм фон Бранденбург Великият курфюрст – курфюрст на Бранденбург
105	Карл V – херцог на Лотрингия
111	Уилям III – крал на Англия, Шотландия и Ирландия
112	Лудвиг Вилхелм фон Баден – императорски пълководец
113	Готфрид Лайбниц – немски философ и учен
114	Херман Бьорхаве – холандски лекар
115	Мориц граф фон Заксен – немски пълководец и военен теоретик
116	Георг Фридрих Хендел – немски компонист от Барока
120	Николаус Лудвиг фон Цицендорф – теолог
121	Буркхард Кристоф фон Мюних – руски генерал-фелдмаршал от немски произход
122	Йохан Йоахим Винкелман – немски археолог и писател
123	Вилхелм (Шаумбург-Липе) – пълководец в Седемгодишната война
124	Албрехт фон Халер – швейцарски поет и учен
125	Антон Рафаел Менгс – художник
126	Мария Тереза – ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия

Долен ред

Nr.
004	Готхолд Ефраим Лесинг – немски драматург – Тик, 1813
005	Фридрих II – Фредерикус II. Рекс – Шадов, 1807
010	Кристоф Глук – немски композитор от Ранния Класицизъм
011	Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон – фелдмаршал от Литва
012	Карл Вилхелм Фердинанд – пруски фелдмаршал
013	Волфганг Амадеус Моцарт – композитор от Виенската класика
014	Юстус Мьозер – немски историк
019	Готфрид Аугуст Бюргер – немски поет
020	Екатерина II Велика – руска императрица от немски произход
021	Фридрих Готлиб Клопщок – немски писател и поет, представител на Бурните устреми
022	Вилхелм Хайнзе – немски писател, учен и библиотекар
023	Йохан Готфрид фон Хердер – немски поет и теолог от немския Класицизъм
030	Имануел Кант – немски философ
031	Фридрих Шилер – немски писател и поет
032	Йозеф Хайдн – австрийски композитор от Виенската класика
033	Йоханс фон Мюлер – швейцарски писател
034	Кристоф Мартин Виланд – немски поет
042	Герхард фон Шарнхорст – пруски генерал
043	Михаел Андреас Барклей де Толи – руски генерал и министър на войната
044	Гебхард Леберехт фон Блюхер – пруски генерал-фелдмаршал
045	Карл Филип фюрст цу Шварценберг – австрийски фелдмаршал
046	Уилям Хершел – немски астроном, музикант и композитор
053	Ханс Карл фон Дибич-Забалкански – фелдмаршал на руската армия – Раух, 1830
054	Хайнрих Фридрих Карл – пруски политик – Леб, 1825 (Рим)
055	Аугуст граф Найдхарт фон Гнайзенау – пруски генерал-фелдмаршал – Тик, 1842
056	Йохан Волфганг фон Гьоте – немски поет от Класицизма/Бурните устреми – Тик, 1808 (Рим)
057	Мартин Лутер – баща на протестантската Реформация, превел Библията на немски – Ричел 1831, приемане във Валхала 1847
062	Карл Лудвиг Австрийски – пълководец, 1853
063	Йозеф Радецки – австрийски пълководец, 1858
064	Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг – немски философ, 1860
065	Лудвиг ван Бетховен (1770 – 1827) – композитор от Виенската класика – модел: Дитрих 1822, изпълнение: Лосов 1866
066	Вилхелм I (1797 – 1888) – Вилхелм Победоносни, немски кайзер и крал на Прусия – Кнол, 22 март 1898
068	Лудвиг I Баварски – Лудвиг I, крал на Бавария. Признателният народ – Фердинанд фон Милер Младши, 25 август 1890
074	Ото фон Бисмарк – първи немски райхсканцлер, 1908
075	Хелмут фон Молтке Старши – пруски генерал-фелдмаршал, 1910
076	Рихард Вагнер – немски композитор от Късния романтизъм, 1913
077	Йохан Себастиан Бах – немски композитор от Барока, 1916
078	Юстус фон Либих – немски химик, 1925
083	Фридрих Лудвиг Яан – баща на немската гимнастика, 1928
084	Франц Шуберт – австрийски композитор от Романтизма, 1928
085	Йохан Йозеф фон Гьорес – немски политически публицист, 1931
086	Антон Брукнер – австрийски композитор от Късния романтизъм, 1937
087	Макс Реген – немски композитор от Късния романтизъм, 1948
094	Адалберт Щифтер – австрийски писател, 1954
095	Йозеф фон Айхендорф – немски поет от Романтизма, 1957
096	Вилхелм Рьонтген – немски физик, 1959
097	Макс фон Петенкофер – немски химик, 1962
098	Якоб Фугер – търговец от Аугсбург от 15/16 в., 1967
106	Джеан Паул – немски писател, 1973
107	Рихард Щраус – немски композитор от Късния романтизъм, 1973
108	Карл Мария фон Вебер – немски композитор от Романтизма, 1978
109	Грегор Мендел – австрийски монах и естественик, 1983
110	Алберт Айнщайн – физик, 1990
117	Каролина Герхардингер – немска монахиня – Вилхелм Улрих, 3. 9. 1998
118	Конрад Аденауер – първият федерален канцлер на ФРГ – Герд Вайланд, 15. 9. 1999
119	Йоханес Брамс – немски композитор от Романтизма – Милан Кноблох, 14. 9. 2000
128?	Карл Фридрих Гаус – немски математик, астроном и физик – Георг Арфман, 12 септември 2007
129?	Едит Щайн – немски философ и светица – Йохан Брунер 25 юни 2009
127	Зофи Шол – немкиня, борила се срещу Нацисткия режим – Волфганг Екерт, 22 февруари 2003 (по случай 60 г. от смъртта ѝ)

За 2009 година е взето решение за нов бюст, но все още не е изпълнено:

• Хайнрих Хайне – немски поет, есен 2009

• 
  Изглед от вътрешността на храма
• 
  Петата група бюстове (от 90 до 110 номер) заедно с една богиня
• 
  Бюстове от 6 до 14
• 
  Бюстове от 124 до 127
• 
  Лудвиг ван Бетховен (номер 65)
• 
  Николай Коперник (номер 52)

Паметни плочи

64^-те паметни плочи се отнасят за всеки човек или случка, за които е невъзможно да се изработи бюст поради липса на източници за външния вид. Плочите са поставени още през 1842 г. в два реда едни над други.

Те са подредени в хронологичен ред според датата на смъртта. Горният ред започва над входната врата с Арминий (Херман), а долният ред – с Айнхард и завършва с Рабаний Маурий.

Добавената през 2003 г. под бюста на Софи Шол паметна плоча за нейната съпротива срещу Третия Райх („В памет на всички, които смело се бориха срещу неправдата, насилието и терора на Третия Райх“) не е част от тези две редици.

Nr.	Личност	Надпис с годината на смъртта
1	Арминий	Херман, победителят на римляните, † XXI
2	Марбод	Марбод, владетел на маркоманите, † около XL[1]
3	Веледа	Веледа, прорицателка, † след LXV
4	Гай Юлий Цивилис	Кл. Цивилис, водач на батавите, † преди C
5	Ерманарих	Херманрих, крал на източните готи, † CCCLXXV[2]
6	Вулфила	Улфила, епископ, преводач на Библията на готски език, † преди CCCLXXX[3]
7	Фритигерн	Фридигер, водач на западните готи, † след CCCLXXXX
8	Аларих I	Аларих, крал на западните готи, † CCCCX
9	Атаулф	Атаулф, крал на западните готи, † CCCCXV
10	Теодерих I	Теодорих, крал на западните готи, † CCCCLI
11	Хорса	Хорса, завоевател на Британия, † CCCCLI
12	Гейзерик	Гензерих, крал на вандалите, † около CCCCXXVII
13	Хенгест	Хенгист, завоевател на Британия, † CCCCLXXX
14	Одоакър	Одоакър, † CCCCLXXXXVII[4]
15	Хлодвиг I	Хлодвиг, † DXI
16	Теодорих Велики	Теодорих Велики, крал на западните готи, † DXXVI
17	Тотила	Тотила, крал на източните готи, † DLII
18	Албоин	Албоин, крал на лангобардите, † DLXXIII[5]
19	Теодолинда	Тойделинде, кралица на лангобардите, † около DCXXVI[6]
20	Емерам фон Регенсбург	Свети Емеран, епископ, † DCLXXX[7]
21	Пипин Ерсталски	Пипин Херсталски, майордом, † DCCXVI[8]
22	Беда Достопочтени	Беда, абат и писател, † DCCXXXV
23	Вилиброрд	Свети Вилиброд, епископ на Утрехт, † DCCXXXIX
24	Карл Мартел	Карл Чукът, херцог, княз на франките, † DCCXLI
25	Бонифаций	Свети Бонифации, архиепископ на Майнц, † DCCLV[9]
26	Пипин III	Пипин Къси, крал на Франкската империя, † DCCLXVIII
27	Видукинд	Витекинд, пълководец на саксонците, † около DCCC[10]
28	Павел Дякон	Паул Варнерфрид, писател, † след DCCC[11]
29	Алкуин	Алкуин, абат и учен, † DCCCIV
30	Егбърт Уесекски	Егбърт, първи крал на Англия, † около DCCCX[12]
31	Карл Велики	Карл Велики, римски император, † DCCCXIV
32	Айнхард	Егинхард, писател, † около DCCCXXXIX[13]
33	Рабаний Маурий	Рабаний Маурий, епископ и учен, † DCCCLVI
34	Арнулф Кернтенски	Арнулф, римски император, † DCCCC[14]
35	Алфред Велики	Алфред Велики, крал на Англия, † DCCCC[15]
36	Ото I Саксонски	Ото Светейши, херцог на Саксония, † преди DCCCCXIX[16]
37	Арнулф I Баварски	Арнулф I, херцог на Бавария, † DCCCCXXXVII
38	Света Матилда	Света Матилда, кралица на Германия, † DCCCCLXVIII
39	Хротсвит	Розвита, поетеса, † преди M[17]
40	Бернвард фон Хилдесхайм	Свети Бернвард, епископ и художник, † MXXVIII
41	Хериберт фон Кьолн	Свети Хериберт, архиепископ на Кьолн, † MXXVIII
42	Хайнрих III	Хайнрих Трети, римски император, † MLVI
43	Ламперт фон Херсфелд	Ламбрехт от Ашафенбург, писател, † MLXXVII
44	Ото фон Бамберг	Свети Ото, епископ на Бамберт, † MCXXXIX
45	Ото фон Фрайзинг	Ото, епископ на Фрайзинген, писател, † MCLVIII
46	Хилдегард от Бинген	Свети Хилдегард, † MCLXXIX
47	Ото I Баварски	Ото от Вителсбах, † MCLXXXIII
48	Енгелберт I фон Кьолн	Свети Енгелберт от Кьолн, архиепископ на Кьолн, † MCCXXVI[18]
49	Песен за Нибелунгите	Поета на Песента на Нибелунгите
50	Валтер фон дер Фогелвайде	Валтер фон дер Фогелвайде, лирик, † MCCXXX
51	Елизабет от Тюрингия	Света Елизабет, графиня на Тюринген, † MCCXXXI
52	Леополд VI	Леополд Славни, херцог на Австрия, † MCCXXXIV
53	Херман фон Залца	Херман фон Залца, велик майстор на Тевтонския орден, † MCCXL
54	Волфрам фон Ешенбах	Волфрам фон Ешенбах, минезингер, † MCCLI
55	Герхард	строителят на Кьолнерската катедрала
56	Арнолд цум Турм	Арнолд фон Турн, основател на съюза на градовете на Рейн, † MCCLXIV
57	Албертус Магнус	Албертус Магнус, епископ и учен, † MCCLXXX
58	Клетва Рютли	тримата мъже от Рютли, след † MCCCVI
59	Фридрих Красиви	Фридрих Красиви, втори император, † MCCCXXX
60	Бруно фон Варендорп	Бруно фон Варендорп, предводител на Ханза, † MCCCLXIX
61	Арнолд Винкелрид	Арнолд фон Винкелрид, рицар и земеделец, † MCCCLXXXVI
62	Вилхелм фон Кьолн	майстор Вилхелм, художник в Кьолн, † MCCCLXXXVIII
63	Адриан I фон Бубенберг	Хадриан фон Бубинберг, пълководец, † MCCCCLXXIX
64	Петер Хенлайн	П. Хенлайн, откривател на джобния часовник, † MDXLII

Особености

Гледката, разкриваща се от Валхала към брега на Дунав

От платото, където се намира Валхала, пред наблюдателя се открива прелестна гледка на обширните земи от запад през долината на Дунав при Регенсбург до няколко километра преди близкия град Щраубинг на изток.

При светли и безоблачни дни могат да се видят планините на Баварската гора, а понякога, макар и рядко, се забелязват далечните върхове на Берхтесгаденерските Алпи на югоизток.

Плакат съобщава на посетителите, поради често задаваните въпроси, че императрица Мария Тереза не трябва да се бърка с майка Тереза. За други личности като например царица Катерина се съобщава, че при избора на бюстовете във Валхала се взима предвид единствено немския произход, а не мястото, където е живяла и работила дадена личност.

Работата по ремонта на паметника, както и на стълбите пред него тече вече от няколко години. Дадено е предложението да се разредят многото израснали наоколо дървета, за да може гледката да бъде по-обширна.

Първоначално при поставянето на основите на Валхала се е смятало да се изгради „Зала за изчакване“. Там щели да се намират бюстове на все още живи личности. След смъртта на дадена личност бюстът щял да бъде пренесен в „небесата“, тоест главната сграда на Валхала, от празнична процесия. Тази идея никога не бива реализирана заради политически междуособици и на Кленце му се налага да промени плановете, преобразувайки основите на споменатата зала в стълбищен вход към главната постройка. Така поне се запазва носещият голямо символно значение път от земята до „небето“. И до днес стълбищният вход се вижда добре – това представлява голямата врата в центъра на стълбите.