Ваня Попова

Ваня Попова е българска изкуствоведка и археоложка, със забележителни приноси в областта на римското и византийското изкуство в България.^[1][2]

Ваня Тодорова Попова
български археолог и изкуствовед
Родена	6 януари 1945 г. Дряново, Народна Република България
Починала	27 юли 2024 г. (79 г.) София, Република България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Учила в	Московски държавен университет
Работила	БАН, НБУ
Работила в	Институт за изследване на изкуствата Нов български университет
Семейство
Баща	Тодор Попов
Майка	Йонка Попова
Братя/сестри	Йонко Попов
Съпруг	Йосиф Мороз (етнограф и антрополог)
Уебсайт	bas.academia.edu/VaniaPopova

Биография

Ваня Попова е родена на 6 януари 1945 г. в гр. Дряново. Дъщеря е на композитора Тодор Попов и сестра на композитора Йонко Попов.

Завършва археология и изкуствознание в Московския държавен университет, където защитава докторска степен.^[3] Специализира в Немския археологически институт в Рим, Италия, и в Археологическия институт на Виенския университет, Австрия.^[3]

Като сътрудник в Института по изкуствознание към БАН от 1974 работи и публикува по теми, свързани с Римско изкуство и Византийско изкуство, включително антична скулптура и портрет, стенопис, мозайка, базилики, литургични предмети и архитектура на ранното християнство. Взема участие и ръководи разкопки в Несебър, Нове, Сердика, Евпатория, Херсонес, Керч, Кюстендил, Сандански, Гърмен и др.

Автор на книгите „24 древни мозайки“ и „Маршрут по античните мозайки на София“, редактор на книгата „Древни мозайки от България“. Сътрудничи на редица енциклопедични издания в България, включително енциклопедия „Тракийска цивилизация“, Енциклопедия „България“ и „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“. В сътрудничество с фондация „Балканско наследство“ работи върху част антични мозайки от сайта „Маршрут на мозайките в София“.

Ваня Попова е съавтор и съставител на два значителни труда за българската археология: „Корпус на късноантичните и раннохристиянски стенописи в България“ (публикуван под името Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens във Виена, Австрия съвместно с R. Pillinger и B. Zimmermann), както и на „Корпус на късноантичните и раннохристиянски мозайки в България“ (Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens, също публикуван във Виена, Австрия).

Публикува редовно в специализирани издания като Journal of Mosaic Research, „Проблеми на изкуството“, „Ниш и Византия“ и др. Сътрудничи с Association Internationale pour l'Étude de la Mosaïque antique (AIEMA) и с колеги българи мозаисти организира XVI международна конференция на асоциацията, състояла се между 16 и 20 октомври 2024 в София, България.

От 1994 до 2005 Ваня Попова е хоноруван преподавател в Нов български университет и води лекции по римско изкуство, антична скулптура и антично изобразителна изкуство.

Умира на 27 юли 2024 в София, България.

Библиография (представителна извадка)

• „Съкровище от античните мозайки“, 1974
• „Старохристиянски мозайки в България“, 1983
• „Римски бронзови портрети като аспекти на императорската пропаганда“, 1985
• „24 древни мозайки от България“, 1987
• „Силистренската гробница и късноконстантиновата епоха“, 1991
• „Един шедьовър на римската портретна пластика в Националния археологически музей“, 1993
• „Римска портретна пластика от Аугуста Траяна и нейната територия“, 1999
• „Портретите на Александър Велики и техните имитации в Римска Тракия“, 2002
• „Един паметник с рядка мозаична техника от ранновизантийския Партикополис“, 2007
• „Хронология и стил на мозайките под Св. София в София“, 2010
• „Култът към Изида и Сарапис в римската пластика от България“, 2016
• The Early Non-Figural Mosaic Pavements in the Metropolitan Basilica of Philippopolis in Thracia, 2022
• „Римска и късноантична портретна пластика“, 2023
• „Маршрут по античните мозайки на Сердика“, 2024^[4]