Василий Врач

Василий Врач е лечител, монах и богомилски водач от български произход във Византия от XII век. Неговите и на дванадесетте му апостоли проповеди повлияват широк кръг хора из Византия и в самия Константинопол, включително представители на аристокрацията, което кара император Алексий I Комнин (1081 – 1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста им.^[1] Заловен е, съден е за еретичната религиозна си дейност и е изгорен на клада.

Василий Врач
български лекар и реформатор на богомилството
Починал	1111 г. Константинопол, Византия

След екзекуцията, по поръчение на Алексий I Комнин ерудираният богослов и познавач на богомилскита догми Евтимий Зигавин съставя трактата „Догматическо всеоръжие“ – универсален наръчник на Църквата за борба с ересите. Според Евтимий Зигавин, Василий Врач е

„

... пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто...

“

Извори и изследвания

Основните сведения за живота и дейността на Василий Врач се черпят от хрониката „Алексиада“ на византийската принцеса и писателка Анна Комнина (1083 – ок. 1153), която го описва, като слаб, много висок и голобрад мъж. От гледна точка на реконструиране на биографията му, през 1118 г. той, определян като „престарял“ още при осъждането си ок. 1110 г., е бил столетник и не е изключено да е изглеждал по-скоро с „дълга бяла коса и брада“, както си го представя Линъс Брокит.

Сред основните датировки на смъртта на Василий Врач е 1111 година.^[2] Анна Комнина отнася изгарянето му на клада преди смъртта на патриарх Николай III Граматик (1084 – 1111), който председателства синода, издал присъдата за това. Ако севастократор Исаак, братът на Алексий, наистина е присъствал на разговора, който заедно с брат си води с Василий, както твърди принцесата, процесът трябва да е бил и преди неговата смърт, т.е. преди 1104 г. Въз основа на трудовете на на Евтимий Зигавин някои изследователи изчисляват датата на аутодафето на 1118 г. Други историци, включително Йоан Зонара, датират процеса срещу Василий Врач около 1098 г., отнасяйки началото на съдебната разправа с богомилите веднага след началото на Първия кръстоносния поход през 1096 г. Датата на смъртта на ересиарха Димитри Оболенски и Димитър Ангелов определят между 1109 и 1111 г.^[3] Васил Златарски изчислява процесът да е станал в 1111 г., а изгарянето – през 1114 г.

Осъждане и изгаряне

Около 1070 година Василий Врач започва да проповядва богомилството (учение сходно с павликянството, наречено на предполагаемия си основател поп Богомил) в Тракия. Вече е широко известен, когато император Алексий I Комнин и неговият брат Исак разгласяват на всеослушание пред народа, че искат да се запознаят с учението му и затова го канят го в императорския дворец. Всъщност намерението им не е да се поучат от него или да станат му последователи, а да го подмамят да изложи своите религиозни схващания пред скрита многобройната публика, която после да послужи за свидетели по обвиненията в ерес, които смятат да му предявят. След уж личния им разговор, в който са се обръщали към него със „свети отче“, внезапно се отваря завеса зад която се оказват група враждебни слушатели, сред които е и самият вселенски патриарх.^[4] Благодарение на това ересиархът Василий Врач и някои негови сподвижници са хвърлени в тъмница. Последвалият съдебен процес против еретиците е едно от най-мащабните и коментирани от съвременниците му обществени събития в империята. Някои от привържениците на учението, под заплаха от смъртно наказание, се отказват от своите вярвания. Други са затворени и катехизирани дълго време. Василий Врач не се отказва от учението си и е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика на Хиподрума в Константинопол. Докато го хвърлят в огъня, Василий остава равнодушен и не се отрича от вярата си, а когато пламъците го обхващат, според легендата, тълпата вижда бял блясък да се издига от пламъците.^[5]

Памет

На Василий Врач е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Вижте също

• Презвитер Козма
• Медитриналия
• Катари
• Инквизиция
• Юда Искариот
• Свети Врач (празник)
• Гигантизъм
• Въстание на Травъл
• Старчество
• Изгаряне
• Манихейство
• Театър на абсурда

Литература

• Петрова, София. Василий Врач: Всички рецепти. Юбилейно издание. София, Милениум, 2022. ISBN 9789545155758. с. 158.
• Качерилска, Цветана. Василий Врач – Христовият пратеник. София, МОНТ, 2019. ISBN 978-619-169-174-6.
• Богданов, Иван. Василий Врач. София, Отечествен фронт, 1988. с. 224.