Драгалевци

Драгалевци е квартал на София в подножието на планината Витоша. Част е от административен район „Витоша“ на Столична община.

Драгалевци
— квартал на София —
Драгалевци Драгалевци
Страна	България
Област	Област София
Община	Столична община
Район	Витоша
ЕКАТТЕ	97029
Драгалевци в Общомедия

Местонахождение

Близостта му до центъра на града (7 km) и планината Витоша, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан за средите на бизнес-елита и хората с висок социален статус. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата.

Кв. Драгалевци е разположен в подножието на планината, между кв. Симеоново и кв. Бояна, в близост до Околовръстния път на гр. София.

История

В квартала са открити останки от късноантична църква с фрагменти от релефна украса, която не е подробно проучвана.^[1]

Произходът на името Драгалевци не е напълно изяснен.^[2] Още нещо, което жителите на Драгалевци сметнали за нужно да направят, е да кръстят училището си на Апостола, сега в центъра на Драгалевци се издига 50-о ОУ „Васил Левски“. Табели в центъра на Драгалевци сочат пътя, по който е минал Апостола, по стъпките на Васил Левски са минавали много групи с ученици и още други туристи, които могат да свидетелстват, че тази пътека съществува.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Към 1938 г. селото има около 350 къщи и 1700 жители. Общината притежава 15 000 декара ниви и ливади и 8000 декара гора. Главният поминък на драгалевчани е отглеждането на добитък и млекопроизводството. В района е Драгалевският манастир „Успение Богородично“, посещаван от столичани.^[4][5]

Кметът на София инж. Иван Иванов, общински съветници и др. на среща с драгалевчани при присъединяването на Драгалевци към Столичната голяма община, 1938 г.

На 22 март 1938 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за Столичната голяма община, утвърдена от цар Борис III с указ от 6 април, с която Драгалевци и други села (сред тях близките Бояна и Красно село) са присъединени към Столичната голяма община. Кметът Иван Иванов веднага предприема действия: издава нарочна заповед и започва служебни посещения в селата заедно с общинските съветници за запознаване на място с обстановката и проблемите. На 12 април кметът е в Драгалевци, където драгалевчани споделят проблемите си, основните от които са бързото завършване на шосейната връзка със София и подкрепа за създаването на млекосъбирателен център, за което им е обещано съдействие.^[4][5]

До 1961 година Драгалевци е отделно селище.^[6]

Архитектура

Кварталът е застроен преди всичко с нормалните селски къщи или в долната част (около магазин „Фантастико“, т.нар. жк „Водолей“) с луксозни вили с просторни дворове, еднофамилни къщи и малки семейни хотели. Тенденциите за строителство в района са насочени към строителство на комплекси от къщи с контролиран достъп. Такива има изградени вече в района, а други все още се строят. Цените на имотите в кв. Драгалевци поддържат едни от най-високите нива в столицата. Свободните терени намаляват, а канализационната инфраструктура към 2025 г. все още не е завършена.^[7][8]

Образование, здравеопазване, стопанска дейност, отдих, икономика и население

Лазарки от с. Драгалевци. Снимка от архива на Христо Вакарелски отпреди 1945 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Станцията на въжената линия

В квартала има едно държавно училище, 50 ОУ „Васил Левски“ на ул. „Белла Донна“ 1, и едно частно училище с изучаване на английски език „Св. Георги“. Здравната служба е на адрес ул. „Хан Крум“ 5 – 7, има и много частни детски градини, една от които е ЧДГ „Чуден свят“ на ул. „Маточина“ 2А. Кварталът има кметство и поща, разположени на пл. „Цар Иван Александър“. Близостта до Витоша и един от най-популярните манастири в Софиийско – Драгалевския манастир, правят мястото предпочитано за разходка през уикендите. В района има много добри ресторанти и няколко хотела (един от които 5-звезден). Над квартал Драгалевци е изградена двуседалкова въжена линия, която свързва квартала със ски пистите на Витоша.

От страна на магазини, комуникации и т.н. кв. Драгалевци има с какво да се похвали. Отлична наличност на интернет и кабелна телевизия, множество магазини разпръснати из площта на огромния квартал, филиали на търговските вериги Фантастико и Лидл в близост до околовръстния път, както и магазин „Макс“ с Виенски салон по пътя за Симеоново.

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[9]

Транспорт

Автобус 64

Основната транспортна връзка на квартала с центъра на града е бул. „Черни връх“. Оттук минават следните автобусни линии:

Линия	Маршрут
64	Зоопарка – кв. Драгалевци – кв. Бояна – Център по Хигиена
66	Зоопарка – кв. Драгалевци – хотел Морени (движи се само празник)
68	Зоопарка – кв. Драгалевци – кв. Симеоново (движи се само работни дни)
98	Зоопарка – гробищен парк Драгалевци – кв. Симеоново – с. Бистрица – с. Железница

Улици и произход на имената им

Път	Наречен на	Местоположение
„201А“	–	Карта
„243“	–	Карта
„313“	–	Карта
„316“	–	Карта
„321“	–	Карта
„323“	–	Карта
„324“	–	Карта
„403“	–	Карта
„406“	–	Карта
„409“	–	Карта
„506А“	–	Карта
„7“	–	Карта
„Агличе“	Иглика (Primula), род растения	Карта
„Акад. Анастас Иширков“	Анастас Иширков (1868 – 1937), географ	Карта
„Акад. Атанас Илиев“	Атанас Илиев (1852 – 1927), просветен деец	Карта
„Акад. Петър Динеков“	Петър Динеков (1910 – 1992), литературен историк	Карта
„Акад. Сандерс“	Ъруин Сандърс (1909 – 2005), американски социолог	Карта
„Акад. Стефан Аргиров“	Стоян Аргиров (1870 – 1939), филолог	Карта
„Акад. Стефан Бобчев“	Стефан Бобчев (1853 – 1940), юрист и политик	Карта
„Акад. Христо Христов“	Христо Христов (1915 – 1990), физик	Карта
„Ангел Букурещлиев“	Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), композитор	Карта
„Арх. Адолф Мусман“	Адолф Мусман (1880 – 1956), германски архитект	Карта
„Асен Джаков“	Асен Джаков (1942 – 2004), физик	Карта
„Атанас Яранов“	Атанас Яранов (1940 – 1988), художник	Карта
„Бела Дона“	Беладона (Atropa belladonna), вид растения	Карта
„Бистър ручей“	?	Карта
„Бойка войвода“	Рада Барачкина (XVIII – XIX век), хайдутка	Карта
„Боровинка“	Боровинка (Vaccinium), род растения	Карта
„Боянска“	Бояна, квартал на София	Карта
„Българска легенда“	?	Карта
„Бяла мура“	Бяла мура (Pinus peuce), вид растения	Карта
„Ваклинец“	?	Карта
„Василий Врач“	Василий Врач (? – 1111), религиозен деец	Карта
„Веда Словена“	„Веда Словена“ (1874 – 1881), книга със спорно авторство	Карта
„Вера Недкова“	Вера Недкова (1906 – 1996), художничка	Карта
„Веселие“	Веселие, психично състояние	Карта
„Веселин Стоянов“	Веселин Стоянов (1902 – 1969), композитор	Карта
„Виолета Гиндева“	Виолета Гиндева (1946 – 2019), актриса	Карта
„Виолета Минкова“	Виолета Минкова (1932 – 1992), актриса	Карта
„Витошка зорница“	?	Карта
„Владислав Граматик“	Владислав Граматик (XV век), писател	Карта
„Въло Радев“	Въло Радев (1923 – 2001), режисьор	Карта
„Вълшебно биле“	?	Карта
„Ген. Сава Муткуров“	Сава Муткуров (1852 – 1891), генерал	Карта
„Гена Димитрова“	Гена Димитрова (1941 – 2005), певица	Карта
„Генерал Ковачев“	Стилиян Ковачев (1860 – 1939), генерал	Карта
„Георги Баласчев“	Георги Баласчев (1868 – 1936), историк	Карта
„Георги Георгиев-Гец“	Георги Георгиев – Гец (1926 – 1996), актьор	Карта
„Георги Калоянчев“	Георги Калоянчев (1925 – 2012), актьор	Карта
„Георги Парцалев“	Георги Парцалев (1925 – 1989), актьор	Карта
„Гергьовче“	Обикновен блатняк (Caltha palustris), вид растения	Карта
„Герена“	?	Карта
„Глухарче“	Глухарче (Taraxacum), род растения	Карта
„Голи връх“	„Голи връх“, връх на Витоша	Карта
„Горска поляна“	?	Карта
„Горски дух“	?	Карта
„Горски синчец“	Обикновен синчец (Scilla bifolia), вид растения	Карта
„Градинско кокиче“	Обикновено кокиче (Galanthus nivalis), вид растения	Карта
„Григор Вачков“	Григор Вачков (1932 – 1980), актьор	Карта
„Григорий Мних“	Григорий Презвитер (X век), писател	Карта
„Д-р Винченцо Д Амико“	Винченцо Д'Амико, италиански историк	Карта
„Дамян Дамянов“	Дамян Дамянов (1935 – 1999), поет	Карта
„Деян Горинов“	?	Карта
„Димитър Кантакузин“	Димитър Кантакузин (? – 1487), писател	Карта
„Димитър Ненов“	Димитър Ненов (1901 – 1953), пианист	Карта
„Дойно Граматик“	Дойно Граматик (1760 – 1814), писател	Карта
„Евгения Марс“	Евгения Марс (1877 – 1945), поетеса	Карта
„Екатерина Божилова“	?	Карта
„Елена Снежина“	Елена Снежина (1881 – 1944), актриса	Карта
„Елин Пелин“	Елин Пелин (1877 – 1949), писател	Карта
„Еловица“	?	Карта
„Емануил Манолов“	Емануил Манолов (1858 – 1902), композитор	Карта
„Железният светилник“	„Железният светилник“ (1952), роман на Димитър Талев	Карта
„За буквите“	„За буквите“ (IX век), трактат на Черноризец Храбър	Карта
„Захари Зограф“	Захарий Зограф (1810 – 1853), художник	Карта
„Здравец“	Здравец (Geranium), род растения	Карта
„Змей Горянин“	Змей Горянин (1905 – 1958), писател	Карта
„Зографи Молерови“	Тома Вишанов (1750-1811), художник Димитър Молеров (1780 – 1853), художник Симеон Молеров (1816 – 1903), художник Георги Молеров (1848 – 1878), художник	Карта
„Зографска история“	Зографска българска история (1760), книга с неизвестен автор	Карта
„Зографска легенда“	Разказ за зографските мъченици (XIV век), житие с неизвестен автор	Карта
„Иван Кондов“	Иван Кондов (1925 – 2004), актьор	Карта
„Иван Милев“	Иван Милев (1897 – 1927), художник	Карта
„Иван Салабашев“	Иван Салабашев (1853 – 1924), политик	Карта
„Илинден“	„Илинден“ (1953), роман на Димитър Талев	Карта
„Йоан Кукузел“	Йоан Кукузел (1280 – 1360), византийски композитор	Карта
„Казаните“	?	Карта
„Калето“	?	Карта
„Камен дел“	„Камен дел“, връх на Витоша	Карта
„Карнобатски проход“	Карнобатски проход, проход в Стара планина	Карта
„Катя Паскалева“	Катя Паскалева (1945 – 2002), актриса	Карта
„Кимчовец“	?	Карта
„Кичест люляк“	Люляк (Syringa), род растения	Карта
„Константин Помянов“	Константин Помянов (1850 – 1913), политик	Карта
„Крайречна“	Драгалевска река, река в района	Карта
„Красива гледка“	?	Карта
„Крушева градина“	?	Карта
„Кумините“	Комините, връх на Витоша	Карта
„Къпина“	Къпина (Rubus), род растения	Карта
„Къпинка“	Къпина (Rubus), род растения	Карта
„Лагадина“	Лъгадина, град в Северна Гърция	Карта
„Ламар“	Ламар (1898 – 1974), поет	Карта
„Лео Конфорти“	Лео Конфорти (1911 – 1970), актьор	Карта
„Лешникова гора“	?	Карта
„Любомир Пипков“	Любомир Пипков (1904 – 1974), композитор	Карта
„Мавровец“	?	Карта
„Маестро Атанасов“	Георги Атанасов (1882 – 1931), композитор	Карта
„Малина“	Малина (Rubus idaeus), вид растения	Карта
„Марин Големинов“	Марин Големинов (1908 – 2000), композитор	Карта
„Мати Болгария“	„Мати Болгария“ (1846), книга на Неофит Бозвели	Карта
„Маточина“	Маточина (Melissa), род растения	Карта
„Мащерка“	Мащерка (Thymus), род растения	Карта
„Мирослав Миндов“	Мирослав Миндов (1924 – 2018), актьор	Карта
„Митрополит Климент“	Климент Търновски (1841 – 1901), духовник	Карта
„Момино венче“	?	Карта
„Монах Спиридон“	Спиридон Габровски (1740 – 1824), писател	Карта
„Мост“	Мост, транспортно съоръжение	Карта
„Нарцис“	Нарцис (Narcissus), род растения	Карта
„Наум“	Наум Охридски (830 – 910), духовник	Карта
„Невена Коканова“	Невена Коканова (1938 – 2000), актриса	Карта
„Неделник“	„Неделник“ (1806), книга на Софроний Врачански	Карта
„Нейчо Попов“	Нейчо Попов (1924 – 1974), актьор	Карта
„Ненко Балкански“	Ненко Балкански (1907 – 1977), художник	Карта
„Никола Атанасов“	Никола Атанасов (1886 – 1969), композитор	Карта
„Николай Бинев“	Николай Бинев (1934 – 2003), актьор	Карта
„Огюст Дозон“	Огюст Дозон (1822 – 1890), френски филолог	Карта
Околовръстен път	–	Карта
„Орлов камък“	?	Карта
„Отец Генадий“	Генадий Скитник (1832 – 1900), революционер	Карта
„Павел Дованлийски“	Павел Гайдаджийски (1734 – 1804), писател	Карта
„Панайот Пипков“	Панайот Пипков (1871 – 1942), композитор	Карта
„Панайот Славков“	Панайот Славков (1846 – 1924), политик	Карта
„Папрат“	Папрат, група растения	Карта
„Парашкев Хаджиев“	Парашкев Хаджиев (1912 – 1992), композитор	Карта
„Паскал Паскалев“	Паскал Паскалев (1875 – 1925), политик	Карта
„Патриарх Йоан Дебърски“	Йоан Дебърски (? – 1037), духовник	Карта
„Перла“	Перла, вид минералоид	Карта
„Песнопойка“	Песнопойка, вид книга	Карта
„Петко Стайнов“	?	Карта
„Петър и Руслан Райчеви“	Петър Райчев (1887 – 1960), певец Руслан Райчев (1919 – 2006), диригент	Карта
„Пирински еделвайс“	еделвайс	Карта
„Поп Тодор Врачански“	Тодор Врачански (XVIII век), писател	Карта
„Преспанските камбани“	„Преспанските камбани“ (1954), роман на Димитър Талев	Карта
„Проф. Александър Бурмов“	Александър Бурмов (1911 – 1965), историк	Карта
„Проф. Александър Райчев“	Александър Райчев (1922 – 2003), композитор	Карта
„Проф. Борис Йоцов“	Борис Йоцов (1894 – 1945), филолог	Карта
„Проф. Боян Пенев“	Боян Пенев (1882 – 1927), литературен критик	Карта
„Проф. Димитър Шойлев“	Димитър Шойлев (1935 – 2009), лекар	Карта
„Проф. Иван Богданов“	Иван Богданов (1910 – 1992), писател	Карта
„Проф. Йордан Иванов“	Йордан Иванов (1872 – 1947), историк	Карта
„Проф. Любивир Андрейчин“	Любомир Андрейчин (1910 – 1975), езиковед	Карта
„Проф. Любомир Далчев“	Любомир Далчев (1902 – 2002), скулптор	Карта
„Проф. Стефан Георгиев“	Стефан Георгиев (1859 – 1900), ботаник	Карта
„Проф. Стойко Стойков“	Стойко Стойков (1912 – 1969), езиковед	Карта
„Проф. Тодор Боров“	Тодор Боров (1901 – 1993), библиограф	Карта
„Проф. Тончо Жечев“	Тончо Жечев (1929 – 2000), писател	Карта
„Проф. д-р Румяна Кушева“	Румяна Кушева (1951 – 2013), историчка	Карта
„Пчелица“	„Пчелица“ (1871), списание	Карта
„Радослав Мавър“	Радослав Мавър (XV век), дарител	Карта
„Река Ягуля“	Железнишка река, река в Софийско	Карта
„Родна стряха“	„Родна стряха“, стихотворение на Ран Босилек	Карта
„Ружица“	„Ружица или ред книжки за жените“ (1871), списание	Карта
„Сава Доброплодни“	Сава Доброплодни (1820 – 1894), просветен деец	Карта
„Самодиви“	Самодива, митично същество	Карта
„Св. Ангеларий“	Ангеларий Охридски (? – 866), духовник	Карта
„Св. Горазд“	Горазд (IX век), духовник	Карта
„Света Петка Българска“	Петка Българска (X – XI век), византийска монахиня	Карта
„Свети Кирил“	Константин-Кирил Философ (827 – 869), византийски духовник	Карта
„Светулка“	„Светулка“ (1904 – 1947), списание	Карта
„Сичан Николов“	Христодул Костович Сичан-Николов (1808 – 1889), просветен деец	Карта
„Сладкопойна чучулига“	„Сладкопойна чучулига“ (1903), песен на Цоньо Калчев и Панайот Пипков	Карта
„Стефан Веркович“	Стефан Веркович (1821 – 1893), хърватски фолклорист	Карта
„Стилиян Чилингиров“	Стилиян Чилингиров (1881 – 1962), писател	Карта
„Стойко Владиславов“	Софроний Врачански (1739 – 1815), духовник	Карта
„Стоянка Мутафова“	Стоянка Мутафова (1922 – 2019), актриса	Карта
„Темелко Нешков“	Темелко Нешков (1928 – 2013), общественик	Карта
„Теодосий Икономов“	Теодосий Икономов (1836 – 1871), просветен деец	Карта
„Хаджи Станьо Врабевски“	Станьо Врабевски (1817 – 1879), революционер	Карта
„Харалан Ангелов“	Харалан Ангелов (1845 – 1904), общественик	Карта
„Хилендарски манастир“	Хилендарски манастир, манастир в Гърция	Карта
„Хмел“	Хмел (Humulus), род растения	Карта
„Христина Морфова“	Христина Морфова (1887 – 1936), актриса	Карта
„Христо Бръзицов“	Христо Бръзицов (1901 – 1980), журналист	Карта
„Цар Крум“	„Цар Крум“ (1945), организация	Карта
„Цар Михаил Асен“	Михаил II Асен (1238 – 1256), цар на България	Карта
„Цветанка Табакова“	Цветана Табакова (1905 – 1936), певица	Карта
„Цветарска“	Цветарство, икономическа дейност	Карта
„Цоньо Калчев“	Цоньо Калчев (1870 – 1942), писател	Карта
„Чемшир“	Чемшир (Buxus), род растения	Карта
„Черешов цвят“	?	Карта
„Черни връх“	Черни връх, връх на Витоша	Карта
„Шарколия“	Шарколия, митичен кон	Карта
„Ябълкова градина“	?	Карта

Личности

Анто Колев

родени в Драгалевци

• Анто Колев – Драгалевски, български революционер и македоно-одрински опълченец.

Други

На Драгалевци е наречена улица „Драгалевска“ в близкия квартал „Лозенец“ (Карта).