Списък на владетелите на Тоскана
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Тази страница изброява имената на различните владетели, които през вековете (с различни титли) са управлявали Тоскана (наричана Етрурия в древността и след това Тусция в Ранното средновековие) или са държали нейния „суверенитет“ де юре или де факто.

Ръководители на Етруската лига (ок. V - II век пр.н.е.)

- Ларс Порсена, определен като крал на Етрурия от Плиний Стари[2], Дионисий Халикарнаски[3] и Флор[4]
- Кресп, zilath mexl rasnas (магистрат) според надписа на саркофага на гробницата на Камнас в Тарквиния, III век пр.н.е.[5][6]
Римски управители на Етрурия (ок. II век пр.н.е. – 476 г. сл. н.е.)
- Антонин Пий, епохата на Адриан (76-138 г. сл. н.е.)[7]
- Олимпиадес, "consularis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305[8]
- Мегеций, "augustalis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305 [8]
- Панкратий, „проконсул на Тусция“, 284 - 305 [8]
- Кай Ветиус Косиний Руфин, управител на Тусция и Умбрия, 307 - 312 [8]
- Кай Юлий Руфиниан Аблабий Тациан, управител на Тусция и Умбрия, 337 г. [8]
- Л. Турций Апрониан, управител на Тусция и Умбрия, 342 г.[8]
Remove ads
Херцози на Тусция
Готски херцози на Тусция (476 – 550)
- Теодат, преди 534 г. сл. н.е.
Лонгобардски херцози на Тусция (576 – 797)
Те контролират района на Лука [9]
- 576 - 585 Гумарит
- 585 - 590 Валфред
- 590 - 602 Арнулф
- 602 - 630 Ариулф
- 630 - 685 Тасон
- 685 - 714 Аловисин
- 714 -? Валперт
- 728 - 730 Раминг
- 730 - ? Берпранд
- ?- 741 Варнефред
- 741 - 744 Валпранд (или Вуалпранд, епископ и син на Валперт; братята му са граф Пертифунс и Перпранд)
- 744 Алперт
- 744 Дезидерий
- 744 - 774 Тахиперт
Има и сведения за:
Маркизи или маркграфове („херцози") на Тусция или Тоскана (797 – 1197)
Бонифации от Бавария[10] (797 – 931)
Бонифациите, потомци на Бонифаций Баварски, първоначално са графове на Лука и разширяват управлението си до граничните територии.
- 797 - 810 или 812 Вихерам
- 810 или 812 - 823 Бонифаций I Баварски, споменат като dux (812) и comes (813)
- 812 Ехерг, пфалцграф, базиран в Пистоя
- 823 - 833 Бонифаций II
- 833 - 838 Манфридук (нединастичен)
- 838 - 843 Аган или Аганон (нединастичен)
- 843 - 884 Адалберт I
- 884 - 915 г. Адалберт II
- 915 - 929 Гвидо
- 929 - 931 Ламберт
Бозониди (931 – 1001)
Бозонидите са роднини на краля на Италия ХугоI Арлски, който им дава титла, след като премахва потомците на предишната линия. Графът на Тоскана Теодигрим от Тоскана, родоначалник на рода Гвиди, също е активен през този период.
Хукполдинги
Нединастични (1014 – 1024)
Да Каноса (1027 – 1115)

Гуиди (1115 – 1124)

Матилда от Каноса, тъй като е без наследници, осиновява Гуидо Гуера II от графовете Гуиди. След смъртта на Матилда никой маркиз или викарий няма да може да упражнява реална власт над цяла Тоскана, която е разделена на множество автономни общини.
- 1115 - 1124 Гуидо Гуера II, осиновен син на Матилда.
- Между 1116 и 1118 г. Рабод е активен в Тоскана, назначен за императорски викарий на Сан Миниато, последван от Конрад от Шайерн, който става маркграф след смъртта на Гуидо.
Маркграфове с императорско назначение

- 1124 - 1126 Конрад от Шайерн
- 1126 - 1152 Улрих от Атемс (имперски викарий)
- 1129 - 1130 Конрад от Шайерн
- 1130 - 1131 Гуидо(като маркграф) и Хайнрих[11]
- 1131 - 1132 Рампрет (имперски викарий)
- 1135 - 1139 Хайнрих X Баварски (имперски викарий)
- 1135 - 1137 Енгелберт III от Истрия
- 1152 - 1160 Велф VI от Велфите от Бавария
- 1160 - 1167 Велф VII от Велфите от Бавария
- 1167 - 1173 Велф VI от Велфите от Бавария
- 1160 - 1163 Архиепископ Райналд фон Дасел (имперски викарий)
- 1163 - 1173 Архиепископ Кристиан I фон Бух от Майнц (имперски викарий)
- 1193 - 1195 Конрад от Урслинген (бивш херцог на Сполето )
- 1195 - 1197 Филип Швабски
Тоскана е разделена на Републиките Флоренция, Пиза, Сиена, Арецо, Пистоя и Лука. Флорентинската република завладява през XV век надмощието в Тоскана.
Remove ads
Приори и капитани на Тосканската лига
Имперски назначени владетели

- преди 1228 Райналд от Урзлинген, легат в Тоскана на император Фридрих II Швабски
- преди 1245 Пандолфо Фазанела
- 1245 - 1250 Фридрих Антиохийски, императорски викарий на Фридрих II
- 1259 – 1261 Граф Джордано д'Аляно, викарий на Манфред
- 1261 - 1266 г. Граф Гуидо Новело ди Модилиана от графовете Гуиди
Командири на въоръжените сили на гвелфите
Господари на Флоренция (1434 – 1532)
Медичи (1434 – 1494)
Управление срещу Медичите (1494 – 1512)
Медичи (1512 – 1527)
Управление срещу Медичите (1527 – 1530)
Медичи (1530 – 1532)
Remove ads
Херцози на Флорентинската република (1532 – 1569)
Медичи (1532 – 1569)
Велики херцози на Тоскана (1569 – 1801)
Медичи (1569-1737)
Великите сили имат различни проекти относно наследяването на трона на Тоскана: първоначално Дон Карлос де Бурбон, херцог на Парма и младши син на испанския крал Филип V е наложен на Джан Гастоне като наследник; впоследствие е решено Дон Карлос да стане крал на Неапол и че Тоскана ще отиде у Франц I Стефан Лотарински, годеник на Мария Тереза Австрийска .
Лотаринги (1737 – 1765)
По време на управлението на Франц I (II) Стефан, президентите на Регентския съвет управляват от негово име:
- Марк дьо Бово, принц на Краон 1737-1749
- Еманюел дьо Най, граф на Ришкур 1749-1757
- Антониото Бота Адорно 1757-1766
Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1765 – 1801)
Международните споразумения предвиждат тосканският трон да бъде отделен от австрийския, като първият се предава на втория син. Но когато Петър Леополд неочаквано става император, той повтаря принципа върху синовете си.
Remove ads
Крале на Етрурия (1801 – 1807)
Бурбон-Парма (1801 – 1807)
Remove ads
Анексиране на Тоскана към Франция (1807 – 1814)
Бонапарт (1809 – 1814)
Велики херцози на Тоскана (1814 – 1860)
Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1814 – 1860)
В периода между бягството на Леополд II и австрийската инвазия в Тоскана държавата се управлява от временно правителство, което първоначално провъзгласява Републиката.
На 27 април 1859 г., с избухването на Втората италианска война за независимост, с шума на населението и войските, показващи признаци на неподчинение, Леополд II напуска Флоренция, намирайки убежище в двора във Виена. Същия ден Кметството на Флоренция, след като установи липсата на провизии, оставени от суверена, назначава временно правителство, което управлява съдбата на държавата, докато тя не е анексирана към Кралство Сардиния през следващата година. Леополд официално абдикира едва на 21 юли и от този момент синът му официално е Велик херцог, въпреки че не живее във Флоренция и никога не е бил истински коронясан. Плебисцитът, който се провежда на 11 март и 12 март 1860 г., слага край на Велико херцогство Тоскана. Въпреки това Фердинанд IV все още е признат за законен Велик херцог от Австрийската империя, Франция и много европейски държави. Подсилен от това, Фердинанд организира проавтономистка и антиунитарна партия, която трябва да му позволи да се върне в собствената си държава. С Третата война за независимост (1866 г.) Австрия, Франция и другите европейски държави официално признават Кралство Италия и това лишава Фердинанд от всяка възможност да си върне владението на Великото херцогство.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads