Велика Държилова

Велика Държилова, известна и като Велика Динковица, е българска просветна деятелка и дарителка от епохата на Българското възраждане в Македония.

Велика Държилова
българска просветна деятелка
Родена	неизв. Охрид, Османска империя
Починала	1867 г. Солун, Османска империя
Семейство
Съпруг	Константин Държилов
Деца	Георги Динков Славка Динкова

Биография

Съпруга е на Константин (Динко) Държилов, български общественик и книжовник. Според сведение на Арсени Костенцев коренът ѝ бил от Охрид.^[1] Децата ѝ Георги Динков и Славка Динкова стават известни просветни дейци.

Велика е участничка в борбите против гърцизма в Солун още от 1860 година. Характеризирана е от съвременници като „жена со изредно родолюбiе и распаленость за учебното напредванiе народно“. Посреща мъжествено арестуването на сина си Георги в 1863 година; на ироничните думи на гръцкия вицеконсул в Солун и на френски представител, управител на кораб, отговаря: „Зато съм го родила, за да умре защитещемъ правината“.^[2] Самият Георги Динков пише с възхищение за думите на майка си в писмо до Стефан Веркович:^[3]

„

Майка ми му отговорила: „Затова сьмъ го родила“; сирѣчь за да умрѣ за народътъ. Можамъ ли, господине, быдещемъ сынь на подобна майка да не сѣ радувамъ за моитѣ страданiя?! Ахъ, Боже мой! Дай подобны майки много по Българiя!

“

В 1866 година насърчава дъщеря си Славка да открие в къщата им първото българско училище в Солун^[4] (в двегодишния училищен отчет от 1868 г., публикуван във вестник „Македония“ се казва, че „покойната Велика Динковица, на която целият народ дължи първа признателност, е поставила в 1866 г. дъщеря си Славка да учителствува“.^[5] Обучението е безплатно. Първата година завършват само три ученички, но Велика окуражава дъщеря си да продължи просветното дело въпреки трудностите. През втората година броят на възпитаниците се увеличава.^[4] По това време Велика умира, но малко преди смъртта си изживява голяма радост при пристигането на български книги от Цариград, дарени за училището; починала, взирайки се в книгите и прегръщайки една от тях.^[2][4]

В завещанието си оставя долния етаж на къщата си за училището, докато народът бъде в състояние да построи училищно здание, дава място за постройка на училище и църква на името на св. Кирил и Методий, а на дъщеря си Славка поръчва да не напуска дотогава учителстването.^[4]

Родословие

Киряк Държилов (? – 1877)

Константин Държилов (1798 – 1890)

Велика Държилова (? – 1867)

Евдокия Алексиаду

Георги Динков (1839 – 1876)

Славка Динкова (1850 – 1869)

Димитриос Динкас (1876 – 1974)