Велики Преслав (община)

Община Велики Преслав е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Велики Преслав 43.167, 26.817
Герб
Общи данни
Област	Шумен
Площ	277.63 km²
Население	14 850 души
Адм. център	Велики Преслав
Брой селища	12
Сайт	velikipreslav.bg
Управление
Кмет	Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (6) Коалиция „БСП за България“ (4) ДПС (4) Коалиция „Алтернатива на гражданите“ (2) БЗНС (1)

Топографска карта на община Велики Преслав.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 277,626 km² е 7-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север и изток – община Шумен;
• на югоизток – община Смядово;
• на юг – община Върбица;
• на запад – община Търговище, област Търговище.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и северни части на Източния Предбалкан.

В северните, североизточните и източните части на община Велики Преслав се простират съответно югозападните и северозападните части на Шуменското поле и Смадовското поле. В най-източната част на общината, източно от село Златар е разположена „опашката“ на малкия язовир „Кълново“ и в него се намира минималната височина от 73 m н.в. на община Велики Преслав. В най-северната част на общината, на границата с община Шумен попада южната част на Шуменското плато. На границата с община Шумен е разположена най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m).

По югозападните периферии на двете полета преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от северните склонове на Преславска планина. В нея, на границата с община Върбица се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m, която е и най-високата точка на общината. Югоизточно от пролома на територията на община Велики Преслав е разположена северозападната, най-висока част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка връх Отъка 608,7 m е разположен на около 3 Km югозападно от село Драгоево.

Води, климат, полезни изкопаеми

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от югозапад на североизток с част от средното си течение. Реката навлиза на територията на община Велики Преслав 2 km след като изтече от големия язовир Тича и протича в дълбока проломна долина между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. Южно от град Велики Преслав излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Шуменското поле. Минава последователно покрай град Велики Преслав и село Миланово, югозападно от село Хан Крум завива на изток и напуска пределите на общината. На територията на общината река Голяма Камчия получава отляво най-големия си приток река Врана, която протича през нея с най-долното си течение.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е между 9 °C и 11,5 °C. Средногодишните валежи са 650 mm.

Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ се експлоатират две находища на варовик – край селата Драгоево и Троица.

Населени места

Велики Преслав през 2014 г. Изглед към православната църква „Свети Архангел Михаил“.

Изглед над село Троица от Шуменското плато през 2016 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Велики Преслав	5945	76,763	Ески Станбул, Ески Истанбуллук, Преслав	Мокреш	259	3,897	Карамихца, Маркиш
Драгоево	728	51,119		Мостич	138	4,776	Махмуд кьой, Алусиян
Златар	728	38,370		Осмар	294	19,842
Имренчево	215	20,852		Суха река	70	8,562
Кочово	533	27,546	Катошева	Троица	613	14,757
Миланово	542	5,379	Вели бей, Владимировци	Хан Крум	359	5,763	Чаталар, Цар Крум

Административно-териториални промени

• Указ № 1071/обн. 10 декември 1883 г. – признава с. Преслав за гр. Преслав;
• Указ № 633/обн. 25 декември 1895 г. – преименува с. Бешевлие на с. Кирилово;
• Указ № 519/обн. 30 ноември 1899 г. – преименува с. Чаталар (Чатали) на с. Цар Крум;
• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Вели бей на с. Владимирци;

– преименува с. Карамихца на с. Мокреш;

– преименува с. Махмуд кьой (Махмудово) на с. Алусиян;

• МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Мокреш на с. Маркиш;
• МЗ № 1190/обн. 25 март 1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Кирково;
• Указ № 141/обн. 25 март 1950 г. – преименува с. Владимирци на с. Миланово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Маркиш на с. Мокреш;
• Указ № 174/обн. 7 март 1968 г. – преименува с. Алусиян на с. Мостич;
• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Кирково и го присъединява като квартал на гр. Преслав;
• Указ № 1125/обн. 2 август 1977 г. – преименува с. Цар Крум на с. Хан Крум;
• Указ № 206/обн. 17 септември 1993 г. – преименува гр. Преслав на гр. Велики Преслав.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	17 253
1946	17 026
1956	17 989
1965	21 092
1975	21 565
1985	20 028
1992	17 682
2001	16 276
2011	13 382
2021	10 424

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	13 382	7936	3078	943	157	98	1170	100.00	59.30	23.00	7.04	1.17	0.73	8.74
Велики Преслав	7694	5190	1004	593	31	58	818	Велики Преслав	67.45	13.04	7.70	0.40	0.75	10.63
Златар	1032	397	303	294			29	Златар	38.46	29.36	28.48			2.81
Драгоево	860	789	4	5	6	5	51	Драгоево	91.74	0.46	0.58	0.69	0.58	5.93
Троица	755	344	397				5	Троица	45.56	52.58				0.66
Кочово	688	289	256		3		134	Кочово	42.00	37.20		0.43		19.47
Миланово	619	59	509	0	4	5	42	Миланово	9.53	82.22	0.00	0.64	0.80	6.78
Хан Крум	369	344	8				15	Хан Крум	93.22	2.16				4.06
Имренчево	353	196		45	106		0	Имренчево	55.52		12.74	30.02		0.00
Мокреш	315	5	308	0			0	Мокреш	1.58	97.77	0.00			0.00
Осмар	303	274	13				12	Осмар	90.42	4.29				3.96
Мостич	298	18	254			8	17	Мостич	6.04	85.23			2.68	5.70
Суха река	96	31	18	0	0	0	47	Суха река	32.29	18.75	0.00	0.00	0.00	48.95

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2005 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[4][5][6][7][8]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	36,01 %	58,44 %	54,45 %	52,06 %	47,99 %
Общ брой места	17	17	17	17	17
ГЕРБ		5	4	3	6
Коалиция „БСП за България“					4
Движение за права и свободи	2	4	3	4	4
Коалиция „Алтернатива на гражданите“					2
Български земеделски народен съюз					1
Българска социалистическа партия		3	4	4
Обединени земеделци			2	3
Алтернатива за българско възраждане				2
Реформаторски блок				1
КП „Тича“ (Българска нова демокрация, ВМРО – Българско национално движение, Новото време, Обединени демократични сили)			2
Синя коалиция (Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи)			2
Атака		3
Национално движение Симеон Втори	1	2
Коалиция „БСП, ПК Тракия“	6
Съюз на демократичните сили	3
Рома	2
Коалиция „Социалдемокрация за Велики Преслав“	1
Мустафа Шабан Мехмед – Независим	1
Блокът на Жорж Ганчев	1

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 21 km.

• В северната част на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 14,1 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
• На протежение от 6,9 km – цялото трасе на жп линията от село Хан Крум до град Велики Преслав.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,7 km:

• участък от 17,5 km от Републикански път I-7 (от km 129,9 до km 147,4);
• началният участък от 9,7 km от Републикански път II-74 (от km 0 до km 9,7);
• последният участък от 18,5 km от Републикански път III-7302 (от km 6,7 до km 25,2).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.