Велмевци

Велмевци (на македонска литературна норма: Велмевци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Велмевци Велмевци
— село —
Стара къща във Велмевци
Велмевци 41.3469, 21.0102
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Демир Хисар
Надм. височина	950 m
Население	7 души (2002)
Пощенски код	6255
МПС код	BT
Велмевци в Общомедия

География

Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km², от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.^[1]

История

Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от Димитър Дечев, Йордан Пиперката, Христо Пасхов и поп Кузман Попдимитров

Селската чешма

Смята се, че селото е заселено от преселници от Велмей, Дебърца, избягали от спахийско насилие. Тома Смилянич пише в началото на 30-те години на ХХ век, че всички родове в селото, без рода Пейцовци, произхождат от Дебърца, както и че имат роднини във Велмей. ^[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства).^[3] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 13 ханета във Велмевци дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.^[4]

В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1838 година, „Света Богородица“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година.^[5][6] Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.^[7] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.^[8]

През учебната 1893/1894 година във Велмевци функционира българско смесено първоначално училище със забавачка. Броят на учениците в него е следният^[9]:

Забавачка		Първо отделение		Второ отделение		Общо
момчета	момичета	момчета	моми- чета	момчета	моми- чета	момчета	моми- чета	общо ученици
29	3	12	3	5	4	46	10	56

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велмевци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 139 къщи.^[10]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.^[11] Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото има 744, а през 1907 година -738 жители. Броят на къщите е 134, а на венчилата - 171. 70 души са на гурбет - предимно като хлебари в Румъния.^[12]

В 1909 година във Велмевци е донесена първата футболна топка. В памет на това на селската чешма има футболна топка.^[1]

В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Велмевци е център на община в Кичевска околия и има 725 жители.^[14]

След освобождението на част от Вардарска Македония по време на Втората световна война, на 2 май 1943 година във Велмевци е основано читалище „Д-р Кр. Н. Михайловски“ с 31 члена, председател Никола Мошаров и секретар - Борис Иванов.^[15][16]

В 1948 година селото има 619 жители.^[1] В 1961 година има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,^[17] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е напът да се обезлюди напълно.^[18]

Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.^[1]

Личности

Честване през 1943 година по повод откриване на паметника на Йордан Пиперката и загиналите с него четници

Родени във Велмевци

• Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
• Глигор Стоянов Даскалов, български революционер от ВМОРО^[19]
• Иван Щерьов (1888 – 1939), четник от ВМОРО
• Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Северна Македония, агент на югославските тайни служби
• Йон Христов Тренев, български революционер от ВМОРО^[20]
• Коце Велмевчето, терорист и четник на ВМОРО^[21][22]
• Кръсте Стойков Стефанов, български революционер от ВМОРО^[20]
• Кръстьо Михайловски (1866 - ?), български лекар
• Момир Цветанов Петрев, български революционер от ВМОРО^[23]
• Никола Стоянов Димитриев, български революционер от ВМОРО^[19]
• Секула Стоянов Андрев, български революционер от ВМОРО^[24]
• Серафим Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов – Пашата^[25]
• Симеон Смилев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
• Ставре Лазаров Апостолов, български революционер от ВМОРО^[24]
• Тома Найденов (1886 - ?), български революционер от ВМОРО
• Траян Христов Тренев, български революционер от ВМОРО^[20]