Вельо Мерджанов

Вельо (Велю) Петков Мерджанов е български общественик и революционер.^[1]

Вельо Мерджанов
български революционер
Роден	1892 г. Кърчища, Османска империя
Починал	30 януари 1943 г. (51 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет
Вельо Мерджанов в Общомедия

Биография

Мерджанов е роден в 1892 година в дебърското село Кърчища, днес в Албания, във видно родолюбиво семейство. Майка му е от Ърбеле, от рода Поповци, преселен около 1800 година от село Староец, Пешкопийско. Брат ѝ̀ Аврам Поповски е последният екзархийски свещеник на Ърбеле до 1912 година. Баща му Петко Мерджанов е виден общественик и пребивава предимно в София, като е активен член на Македонския комитет заедно с братята си Филип и Васил. Заради революционна дейност Филип е убит от турци в Кърчища до дома му. След това убийство Петко Мерджанов изпраща Вельо да учи гимназия в София. В българската столица Вельо Мерджанов влиза в революционния младежки кръжок на Дебърското братство.^[1]

Мерджанов като войник от Българската войска

При избухването на Балканската война в 1912 година, още ученик, Мерджанов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в ІІІ рота на І дебърска дружина.^[2] Мерджанов е секретар на ротата.^[1] Сражава се в боя при Шаркьой^[3] и в битката при Султан тепе през Междусъюзническата война, където за героизъм е награден с орден „За храброст“.^[4] Мерджанов участва и в Първата световна война, като е произведен в офицерски чин и се уволнява като поручик.^[5]

След войната учи в Софийския университет и счетоводство и работи като счетоводител и прокурист в редица индустриални и търговски предприятия.^[5]

Активен деец е на Дебърското благотворително братство.^[5]

Умира на 30 януари 1943 година в София при нещастен случай.^[6]2