Долно Кърчища

Долно Кърчища (на албански: Kërçisht i Poshtëm или Kërçishti i Poshtëm) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.

---

Долно Кърчища Kërçisht i Poshtëm
— село —
Долно Кърчища 41.5861, 20.5061
Страна	Албания
Област	Дебър
Община	Дебър
Географска област	Поле
Надм. височина	932 m
Население	872[1] души (2007)

География

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История

В Османската империя

Според османско преброяване от 1467 година в Долна Керчищ има 13 домакинства.^[1]

В XIX век Долно Кърчища е смесено българо-торбешко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долно Кърчища (Dolno Kartchichta) е посочено като село с 80 домакинства със 76 жители българи и 140 жители помаци.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Корчища живеят 200 души българи мохамедани.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Кърчища е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 58 къщи.^[4]

По данни на Българската екзархия в края на XIX век в Кърчища (Горно и Долно) има 45 православни къщи с 245 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърчища (Kirtchichta) има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[5]

В началото на XX век селото страда силно от зулумите на албанската фамилия Демовци, начело с Шакир Дема. Демовци се заселват в Кърчища около 1870 година, като със сила завземат имота на Закир ефенди, който бяга в Скопие, и на черковно място в центъра на селото построяват кула, като започват да тероризират местното население.^[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кърчища има 34 български екзархийски къщи.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 40 души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В Албания

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Долно Кърчища е част от Кърчищката община на българската Дебърска околия.^[9]

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Долно Кърчища е регистрирано като село с 314 албански жители, всички мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.^[10]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Долно Кърчища е отбелязано като вече напълно албанизирано село с 60 мюсюлмански къщи.^[11]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани.^[12]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности

Родени в Кърчища

• Аврам Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен^[13]
• Алекса Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“^[14]
• Ангел Петков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, починал от болест на 10 август 1913 година^[15]
• Андон (Доне) Василев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина^[16]
• Арсо Тасев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[17]
• Атанас Вълчев (Танче, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[18]
• Вельо Петков (Велю) Мерджанов (1892 – 30 януари 1943), македоно-одрински опълченец, ученик, 3 рота на 1 дебърска дружина^[19][20]
• Георги К. Хаджиевски (Гьорче Хаджиовски, Хаджиов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина^[21]
• Георги Милошев (Георче Милошов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина^[22]
• Григор Йосифов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал^[23]
• Григор Ф. Попов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина^[24]
• Димитър Георгиев (Митре, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[25]
• Евтим Спасов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[26]
• Зафир Илиев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[27]
• Иван Исаков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[28]
• Иван Калев (Калчев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[29]
• Илия Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 5 рота на 1 дебърска дружина^[30]
• Кирил Цветков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[31]
• Кочо Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина^[32]
• Кръсте Филипов (Кърсте, Кръсто, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, дърводелец, 3 рота на 1 дебърска дружина^[33]
• Кузман П. Хаджиовски (Хаджиевски, 1868 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина^[34]
• Лазар Божинов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[35]
• Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, дюлгер, грамотен, 1 дебърска дружина^[36]
• Михаил Велев (Михал Велов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[37]
• Нестор Лазаров Блажев (1888 – 1955), македоно-одрински опълченец, предприемач, 5 рота на 1 дебърска дружина, Инженерно-техническа част,^[38] починал в София^[39]
• Пандил Кръстев (Пандо Кръстов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[40]
• Петко Мерджанов (1891 – 1959), български общественик, касиер на Дебърското благотворително братство.^[41]
• Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина^[42]
• Симеон Кузманов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 1 дебърска дружина^[43]
• Слави А. Марков (Славе, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, суваджия, 1 рота на 10 прилепска дружина^[44]
• Спиро Йосифов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[45]
• Спиро Карамфилов (Каранфилов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, Нестроева рота на 6 охридска дружина, щаб на 1 дебърска дружина, 1 рота на 9 велешка дружина^[46]
• Спиро Михайлов Македонски (1855 – 1944), български иконописец, баща на Стефан Македонски^[47]
• Стоян Давидов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина^[48]
• Стоян Мирчев, македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен^[49]
• Страшимир Филипов (Страше, 1888 – 1962), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен,^[50] починал в София^[51]
• Таси Хаджийски (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 3 рота на 7 кумановска дружина^[21]
• Теофил Зафиров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[52]
• Тодор Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина^[53]
• Търпе Ив. Радевски (Ирадевски, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, 3 рота на 1 дебърска дружина, Интендантска рота^[54]
• Христо Вълчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина^[55]
• Щерьо Михайлов Цигудески (1856 – 1911), български революционер, опълченец, роден в Горно или Долно Кърчища

Други

• Стефан Македонски, основоположник на българската опера, по произход от Кърчища

Външни препратки

• Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото