Кандийска война

Кандийската война (на италиански: Guerra di Candia), по-известна като Критската война (на гръцки: Κρητικός Πόλεμος) се разгаря между Венецианската република и Османската империя в годините от 1645 до 1669 г. за владението на остров Крит. Войната слага край на съществуването на херцогство Кандия.^[1]

Кандийска война
Венецианско-турски войни
Обсадата на Кандия на карта от 1680 г.
Информация
Период	1645 – 1669 г.
Място	Херцогство Кандия
Страни в конфликта
Венецианската република Османска империя
Командири и лидери
Кристоф Мартин фон Дегенфелд Стоян Янкович Митрович Франческо Морозини Ибрахим I Мехмед IV Мехмед Кьопрюлю
Жертви и загуби
30 985 118 754
43.81276, 16.21876
Кандийска война в Общомедия

Предистория

Войната започва непосредствено след Яшкия събор, на който е осъдена дейността на Кирил Лукарис, грък родом от Крит. Островът до избухването на войната е венециански, и е люлка на гръцката култура в Средиземноморието.

Повод за войната е пленяването от йонийската ескадра на малтийския орден на османски кораб, на който са кадията на Мека, главният черен евнух на султанския харем Зюмбюл ага и 30 наложници от султанския харем. Пленниците били отведени и изоставени на самотен плаж на южния бряг на Крит, който е под властта на Венеция. Според легендата, като научил за това султан Ибрахим I побеснял и наредил да екзекутират всички християни в империята, но след като се успокоил отменил разпореждането си. В крайна сметка случката се оказва casus belli.

Ход на военните действия

Военните действия се свеждат до обсада на Кандия (1648 – 1669), която продължава 21 години и влиза във военната история като най-продължителната дотогава обсада.

Османският велик везир Фазъл Ахмед паша: с неговата лична намеса се слага край на обсадата на Кандия

Османският успех във войната се дължи най-вече на приноса на първия велик везир от фамилията Кьопрюлю Фазъл Ахмед паша.