Кьопрюлю

Кьопрюлю (на турски: Köprülü; на албански: Qyprilliu) е най-известната управляваща династия в Османската империя, в периода от втората половина на XVII век и първата половина на XVIII век^[1]. Изследователите са на мнение, че коренът на управляващата фамилия идва от Албания, но Кьопрюлю е османското название на град Велес.

Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю, най-успешният османски държавник

Начело на империята

Кьопрюлю излъчват седем велики везира, както и няколко висши военни командири на еничарския корпус. Тяхното управление е белязано от опитите за спиране процесите на децентрализацията в империята, въвеждане на строги административни мерки, целящи да подобрят събираемостта на приходите към фиска с ограничаване на корупцията, както и от продължаване на активната военна експанзия към Централна Европа, която завършва с фиаско в битката при Виена.

Първият представител на фамилията – Кьопрюлю Мехмед паша посегнал на свещените вакъфски имоти, като съдействал за възстановяване на османския флот, като сина му Фазъл Ахмед паша успял да постигне прелом в Критската война, завладявайки остров Крит. По времето на Фазъл Ахмед паша, австрийските Хабсбурги, претърпели поражения през 1663/64 г., които охладили амбициите им за прелом във военните действия в Панонската низина.

Представители

име	живот	Велик везир	при султан	родно място	лобно място	събития в или с участието на Османската империя	Забележки
Кьопрюлю Мехмед паша	1583 – 1661	1656 – 1661	Мехмед IV	Рошник	Одрин	от 1650 г. бейлербей на Анадола; от 1660 г. поставя Трансилвания под османски васалитет	необразован; силно волеви
Фазъл Ахмед паша	1635 – 1676	1661 – 1676	Мехмед IV	Велес	Одрин	мирмиран на Анадола; градоначалник на Дамаск; през 1661 г. учредява длъжността „велик драгоман“; печели кандийската война; с успешната полско-турска война (1672–1676) Османската империя достига най-голямото си териториално разширение в историята; Йерусалимски събор (1672) с установяване на дипломатически връзки с Руското царство	духовник; най-успешният османски държавник за всички времена
Кара Мустафа	1634 – 1683	1676 – 1683	Мехмед IV	Мерзифон	Белград	Капудан паша; предизвикал Голямата турска война и загубил битката при Виена	без кръвна връзка с рода
Абаза Сиявуш паша	неизв. – 1688	1687 – 1688	Мехмед IV, Сюлейман II	Абхазия	Константинопол	наместник в Диарбекир и Алепо; с няколко победи в Голямата турска война; сваля от власт Мехмед IV; убит от яничарите и гражданите на Константинопол	без кръвна връзка с рода; бивш слуга на Кьопрюлю Мехмед паша
Фазъл Мустафа паша	1637 – 1691	1689 – 1691	Сюлейман II, Ахмед II	Велес	Сланкамен	участник в кандийската и полската войни; преминал последователно от шести везир във велик везир; успява да спаси османската армия от пълен разгром в битката при Мохач (1687); връща на османците последователно Пирот, Ниш, Смедерево, Белград, Петроварадин, но загива в битката при Сланкамен	син на Кьопрюлю Мехмед паша; духовник
Хюсеин паша Кьопрюлю	ум. 1702	1697 – 1702	Мустафа II	Суворово	Силиврия	бейлербей на Галиполи и каймакам на Истанбул и Белград; капудан паша; идеолог на мира от Карловац /като за целта лансирал за велик драгоман Александър Маврокордат/ и на Константинополския мирен договор (1700) – по силата на който се установяват дипломатически отношения с Руското царство, а Петър Велики се освобождава за Великата северна война	племенник на Кьопрюлю Мехмед паша
Нуман паша Кьопрюлю	ум. 1719	1710 – 1711	Ахмед III	Константинопол	Ираклио	от 1700 г. е везир; мирмиран и бейлербей на Анадола; жени се за Айше султан, дъщеря на Мустафа II; наместник в Евбея, Крит, Босна, бейлербей на Янински еялет и командир на османския гарнизон на Белград; велик везир при кризата с Карл XII с цел предотвратяване на последвалата Прутска война	син на Фазъл Мустафа паша
име	живот	везир	при султан	родно място	лобно място	събития с участието на Османската империя	Забележки
Кьопрюлю Абдула паша	ум. 1735	1723 – 1735	Ахмед III, Махмуд I	неизв.	Егвард	паша на Смирна, мирмиран, санджакбей и бейлербей в Анадола; след персийско-османската война (1722 – 1727) е бейлербей на Сидон, Крит и Египет; командир на османския гарнизон на Бендери; загива в битката при Егвард по време на персийско-османската война (1730 – 1736)	син на Фазъл Мустафа паша