Венец (община)
община в област Шумен From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Венец е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Венец.
.png)
Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в северозападната част на област Шумен. С площта си от 209,911 km2 е най-малката по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 6,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Каолиново;
- на юг – община Хитрино;
- на запад и северозапад – община Самуил, област Разград.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
Община венец заема най-високата част на Лудогорското плато – източната част на Самуиловските височини. В тях, на 1 km североизточно от село Капитан Петко се издига най-високата им точка Петров връх 500,8 m, явяващ се и най-високат точка на цялата община.
Минималната височина на община Венец се намира в североизточната ѝ част, на границата с община Каолиново, в коритото на река Канагьол – 271 m н.в.
Води
В южната част на общината, по билото на Самуиловските височини преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. От територията на общината водят началото си три по-големи реки. На североизток покрай селата Борци, Венец и Осеновец протича най-горното течение на река Канагьол, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.
От общината извират и преминават с най-горните си течения Провадийска река и левият ѝ приток Крива река.
Населени места
Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Борци | 529 | 26,504 | Буюклу, Пайклъ | Изгрев | 699 | 18,827 | Ай дооду, Уста Генчо |
| Боян | 321 | 13,091 | Пири факъ, Юкари кьой | Капитан Петко | 428 | 15,821 | Терби |
| Буйновица | 216 | 7,723 | Ташкън | Осеновец | 365 | 15,778 | Ашиково |
| Венец | 630 | 24,250 | Кьоклюдже | Страхилица | 61 | 5,248 | Дерминджии |
| Габрица | 312 | 14,695 | Гюргенлие | Черноглавци | 562 | 26,674 | Кара башлъ |
| Денница | 115 | 4,597 | Орта махле, Кьосе базиргян | Ясенково | 1601 | 30,301 | Чукур кьой |
| Дренци | 264 | 6,402 | Ахлар | ОБЩО | 6103 | 209,911 | няма населени места без землища |
Remove ads
Административно-териториални промени
- МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Кьоклюджа на с. Венец;
- – преименува с. Ай догду на с. Уста Генчо;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Буюклу (Боюклу, Пайклъ) на с. Борци;
- – преименува с. Пири факъ (Юкари кьой) на с. Боян;
- – преименува с. Ташкън на с. Буйновица;
- – преименува с. Гюргенлие на с. Габрица;
- – преименува с. Орта махле (Кьосе базиргян) на с. Денница;
- – преименува с. Дживгазово на с. Дживгарци;
- – преименува с. Ахлар на с. Дренци;
- – преименува с. Уста Генчо на с. Изгрев;
- – преименува с. Терби на с. Капитан Петко;
- – преименува с. Ашиково на с. Осеновец;
- – преименува с. Демирджии на с. Страхилица;
- – преименува с. Кара башлъ (Карабашлие) на с. Черноглавци;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Дживгарци и го присъединява като квартал на с. Боян;
- Указ № 311/обн. 1 октомври 2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.
Remove ads
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване | Численост |
| 1934 | 14 231 |
| 1946 | 15 546 |
| 1956 | 14 355 |
| 1965 | 15 161 |
| 1975 | 14 329 |
| 1985 | 13 212 |
| 1992 | 9438 |
| 2001 | 8042 |
| 2011 | 7137 |
| 2021 | 6103 |
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7137 | 100,00 |
| Православие | 69 | 0,96 |
| Католицизъм | ||
| Протестантство | 9 | 0,12 |
| Ислям | 5660 | 79,30 |
| Друго | ||
| Нямат | 10 | 0,14 |
| Не се самоопределят | 198 | 2,77 |
| Непоказано | 1183 | 16,57 |
Транспорт
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km:
- участък от 17,9 km от Републикански път I-7 (от km 75,7 до km 93,6);
- началният участък от 10,8 km от Републикански път III-7002 (от km 0 до km 10,8);
- началният участък от 3,6 km от Републикански път III-7005 (от km 0 до km 3,6).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads