Каолиново (община)

Община Каолиново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Каолиново 43.617, 27.117
Общи данни
Област	Шумен
Площ	293.53 km²
Население	14 109 души
Адм. център	Каолиново
Брой селища	16
Сайт	kaolinovo.bg
Управление
Кмет	Нида Ахмедов (ДПС; 2003)
Общ. съвет	21 съветници ДПС (14) ГЕРБ (6) БСП за България (1)
Община Каолиново в Общомедия

Топографска карта на община Каолиново.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на област Шумен. С площта си от 293,535 km² е 5-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,66% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Никола Козлево;
• на юг – община Нови пазар и община Шумен;
• на югозапад – община Венец;
• на запад – община Самуил община Исперих, област Разград;
• на север – община Дулово, област Силистра;
• на североизток – община Тервел, област Добрич.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

Община Каолиново заема източните части на Лудогорското плато с надморска височина между 200 и 400 m. В най-южната част на общината, в землището на село Лиси връх попада северния стръмен склон на Войводското плато. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 447,4 m.

Минималната височина на община Каолиново се намира в северната ѝ част, на границата с община Дулово, в коритото на река Канагьол – 181 m н.в.

Води

В най-южната част на общината, северно от село Лиси връх преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е река Канагьол, която протича през нея с горното си течение и, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Тя протича през средата на общината в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След град Каолиново Канагьол окончателно пресъхва и от там нататък до устието си продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток.

През село Лиси връх протича малка част от горното течение на Крива река, ляв приток на Провадийска река.

Населени места

Изглед от село Лиси връх през 2012 г.

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Браничево	1095	21,404	Шарвъ, Шарвилер	Лятно	441	15,878	Язла
Гусла	533	8,097	Давулджълар	Наум	379	12,586	Ембие Сакаллъ, Свети Наум
Дойранци	383	16,671	Дойранлар	Омарчево	23	-	в з-щето на с. Сини вир
Долина	364	15,665	Колаково	Пристое	853	17,079	Юсуф ханлар
Загориче	655	13,267	Чобан Насуф	Сини вир	432	36,434	Сенебир
Каолиново	1272	131,314	Шумну Бохчалар, Божидар	Средковец	523	10,446	Салтъклар
Климент	990	25,722	Ембийе Скендер, Кьосе Мусалар	Тодор Икономово	1875	39,833	Махмузлу, Тодор Икономов
Лиси връх	52	13,815	Сакар тепе	Тъкач	649	15,324	Чуфалар
				ОБЩО	10519	293,535	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – признава н.м. Карабаш махле (от с. Сенебир) за отделно населено място – с. Омарчево;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Ахлар на м. Лападец;

– преименува с. Сакар тепе на с. Лиси връх;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шарвъ (Шарвии) на с. Браничево;

– преименува с. Махмузлии на с. Тодор Икономов;

• МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Сенебир (Сенибир) на с. Сини вир;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Джерджии на м. Билярци;

– преименува с. Шумну Бохчалар на с. Божидар;

– преименува с. Силистра Бохчалар на с. Боймир;

– преименува с. Даулджилар на с. Гусла;

– преименува с. Дойранлар на с. Дойранци;

– преименува с. Чобан Насуф на с. Загориче;

– преименува с. Долина на с. Колаково (Кулаково);

– преименува с. Язла на с. Лятно;

– преименува с. Юсуф ханлар на с. Пристое;

– преименува с. Ембие Солак (Солак) на с. Свети Горазд;

– преименува с. Ембие Скендер на с. Свети Климент;

– преименува с. Ембие сакаллъ на с. Свети Наум;

– преименува с. Салтъклар на с. Средковец;

– преименува с. Чуфалар на с. Тъкач;

• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – възстановява старото име на с. Колаково (Кулаково) на с. Долина;
• Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Свети Наум на с. Наум;
• Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Божидар на с. Каолиново;
• Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Свети Горазд и Свети Климент в едно ново населено място – с. Климент;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава махалите Билярци, Есе и Лападец и ги присъединява като квартали на с. Сини вир;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Тодор Икономов на с. Тодор Икономово;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Боймир и го присъединява като квартал на с. Каолиново;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1971 г. – заличава селата кус, Пристое и Тодор Икономово и ги присъединява като квартали на с. Каолиново;

– признава с. Каолиново за гр. Каолиново;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Пристое и Тодор Икономово от гр. Каолиново и ги възстановява като отделни населени места – с. Пристое и с. Тодор Икономово.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	19 648
1946	20 652
1956	20 917
1965	22 364
1975	20 916
1985	19 424
1992	13 556
2001	12 544
2011	12 093
2021	10 519

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	12093	722	8964	1675	12	175	545	100,00	5,97	74,12	13,85	0,09	1,44	4,50
Каолиново	1462	180	1234	11			32	Каолиново	12,31	84,40	0,75			2,18
Браничево	1318	50	995	241	0	5	27	Браничево	3,79	72,45	18,28	0,00	0,37	2,04
Гусла	614		608	0	0	6	0	Гусла		99,02	0,00	0,00	0,97	0,00
Дойранци	489	63	290	0			135	Дойранци	12,88	59,30	0,00			27,60
Долина	484	11	311	157	0	0	5	Долина	2,27	64,25	32,43	0,00	0,00	1,03
Загориче	678	12	641	8			16	Загориче	1,76	94,54	1,17			2,35
Климент	1028	29	872	42			76	Климент	2,82	84,82	4,08			7,39
Лиси връх	49	35		8			1	Лиси връх	71,42		16,32			2,04
Лятно	564	9	299	234	0	4	18	Лятно	1,59	53,01	41,48	0,00	0,70	3,19
Наум	423	5	405	0	0	0	13	Наум	1,18	95,74	0,00	0,00	0,00	3,07
Омарчево	29	26	0	0	3	0	0	Омарчево	89,65	0,00	0,00	10,34	0,00	0,00
Пристое	977	15	917	28	0	10	7	Пристое	1,53	93,85	2,86	0,00	1,02	0,71
Сини вир	548	43	346	22	0	114	23	Сини вир	7,84	63,13	4,01	0,00	20,80	4,19
Средковец	603		601	0	0		1	Средковец		99,66	0,00	0,00		0,16
Тодор Икономово	2135	235	900	808	3	20	169	Тодор Икономово	11,00	42,15	37,84	0,14	0,93	7,91
Тъкач	692		544	116	0		22	Тъкач		78,61	16,76	0,00		3,17

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	12 093	100,00
Православие	555	4,58
Католицизъм
Протестантство	8	0,06
Ислям	9824	81,23
Друго
Нямат	69	0,57
Не се самоопределят	436	3,60
Непоказано	1188	9,82

Транспорт

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64 km:

• участък от 16,6 km от Републикански път I-7 (от km 59,1 до km 75,7);
• участък от 12 km от Републикански път III-701 (от km 12,2 до km 24,2);
• началният участък от 3,7 km от Републикански път III-702 (от km 0 до km 3,7);
• началният участък от 19,3 km от Републикански път III-7003 (от km 0 до km 19,3);
• последният участък от 12,4 km от Републикански път III-7005 (от km 3,6 до km 16,0).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.