Вещица (Воденска)

Вещица или Воденска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Πολυπλάτανος, Полиплатанос, катаревуса Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1927 година Βέτσιστα, Вециста или Βέστιτσα, Вестица^[1]) е село в Република Гърция, в дем Негуш на област Централна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.

---

Вещица Πολυπλάτανος
Вещица 40.682222, 22.191667 Вещица Вещица
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Негуш
Географска област	Сланица
Надм. височина	25 m
Население	698 души (2021 г.)

География

Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина, на 14 km североизточно от Негуш (Науса) и на 12 km югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от източната страна на река Вода (Водас) се смята за отделно село - Берска Вещица (Ангелохори).^[2]

История

Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.^[3]

В Османската империя

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.^[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.^[6]

В 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) отбелязва само едно село Вѣщица в Берска каза с 500 българи християни.^[7] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година отбелязва две Вещици - една в Берска и една във Воденска каза, като във Воденска Вещица (Vechtitza) има 128 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи гръцко училище с 1 учител и 9 ученици.^[8]

Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.^[10] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров.^[11] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.^[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Воденска Вещица (Воденска Вештица) има 20 къщи християни славяни.^[13]

След Първата световна война в селото са заселени 155 понтийски гърци бежанци от Турция.^[14] В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 149 жители бежанци.^[15] В 1927 година селото е прекръстено на Полиплатанон.^[16] В селото са заселени още бежанци.^[14]

В 1991 година селото е броено към Берска Вещица.^[14]

Селото е много богато, тъй като землището му, след извършените през 30-те години мелиорации, е много плодородно и почти цялото се напоява. Произвеждат се предимно ябълки, праскови, пшеница и памук. Развито е и краварството.^[14]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	158[14]	204[14]	381[14]	606[14]	751[14]	872[14]	852[14]	942[14]		884	767	698

Личности

Родени във Вещица

• Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица^[17]
• Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица^[18]