Вещица (Воденска)
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Вещица или Воденска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Πολυπλάτανος, Полиплатанос, катаревуса Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1927 година Βέτσιστα, Вециста или Βέστιτσα, Вестица[1]) е село в Република Гърция, в дем Негуш на област Централна Македония.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.
Remove ads
География
Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина, на 14 km североизточно от Негуш (Науса) и на 12 km югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от източната страна на река Вода (Водас) се смята за отделно село - Берска Вещица (Ангелохори).[2]
История
Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[3]
В Османската империя
Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[6]
В 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) отбелязва само едно село Вѣщица в Берска каза с 500 българи християни.[7] В „La Macédoine et sa Population Chrétienne“, публикувана през 1905 година, секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев отбелязва две Вещици - една в Берска и една във Воденска каза, като във Воденска Вещица (Vechtitza) има 128 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи гръцко училище с 1 учител и 9 ученици.[8] През същата година обаче Вещица е едно от 16-те села във Воденска каза, които минават под върховенството на Българската екзархия, в периода от февруари до май 1905 година.[9]
Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[11] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров.[12] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[13]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Воденска Вещица (Воденска Вештица) има 20 къщи християни славяни.[14]
След Първата световна война в селото са заселени 155 понтийски гърци бежанци от Турция.[15] В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 149 жители бежанци.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Полиплатанон.[17] В селото са заселени още бежанци.[15]
В 1991 година селото е броено към Берска Вещица.[15]
Селото е много богато, тъй като землището му, след извършените през 30-те години мелиорации, е много плодородно и почти цялото се напоява. Произвеждат се предимно ябълки, праскови, пшеница и памук. Развито е и краварството.[15]
Remove ads
Личности
- Родени във Вещица
Васил Атанасов Андонов (? - след 1951), български революционер, роден във Воденска или Берска Вещица, четник на Лука Иванов и Караташо от 1903 до 1908 година, заловен в 1910 година и лежал в затвора до 1912 година, бежанец в Демир Капия[18]- Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[19]
- Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[20]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads