Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (на френски: Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.[1]
Remove ads
Описание
Книгата представлява статистика на населението на трите вилаета според регистъра на данъка бедел-и аскерие от 1873 година. Изработена е от Методий Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна като „екзархийската статистика“, е представена на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определяне на границите на България в Санстефанския прелиминарен мирен договор (1877 г.).[2]
Книгата излиза като реакция на труда на Александър Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване),[3] в който има големи неточности и фалшификации, целящи да се увеличи броят на гърците в империята.
В книгата за първи път се дават подробни сведения за населението в трите вилаета по селища и по етническа принадлежност.
В 1995 година книгата е издадена на български език от Македонския научен институт под името „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ с паралелен оригинален текст на френски и добавен предговор на български, английски и руски.[4] В изданието от 1995 година са включени две от трите приложения в оригиналната книга – полемиката със Синве и описанието на Пловдивска епархия. Третото – изложението за Македония в древността, не е включено.[5]
Remove ads
Обхванати селища
|
|
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads