чешки историк From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.
| Константин Иречек | |
| чешки историк | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Карлов университет |
| Политика | |
| Народен представител в България | |
| I ОНС II ОНС II ВНС | |
| Министър на народното просвещение на България | |
| 11 май 1881 – 5 юли 1882 | |
| Семейство | |
| Баща | Йозеф Иречек |
| Други роднини | Павел Шафарик (дядо) |
| Константин Иречек в Общомедия | |
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929).[2][3][4][5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър Казимир Ернрот и става част от кръговете около княз Александър, недоволни от предвиденото в Търновската конституция демократично устройство на страната.[6] През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г.[7] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
