Виница (Северна Македония)
град в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Виница (на македонска литературна норма: Виница) е град в източната част на Северна Македония, център на община Виница. Население: 10 863 жители.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.
Remove ads
География
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.
История
.JPG)
Край града има останки от късноантична крепост – Кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия. Населението с българско съзнание е подложено на гонения от новата сръбска власт.[7]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Ан. Бумбарски от Цървище е български кмет на Виница от 11 септември 1941 година до 28 ноември 1942 година. След това кметове са Маноил М. Х. Пецев от Щип (28 ноември 1942 - 22 януари 1944) и Крум Хр. Бояджиев от Виница (22 януари 1944 - 9 септември 1944).[9]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[10]
Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9246 |
| албанци | 0 |
| турци | 256 |
| роми | 1209 |
| власи | 111 |
| сърби | 20 |
| бошняци | 0 |
| други | 21 |
Remove ads
Образование и култура
Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.
Личности
От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония – Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).
Remove ads
Други
На Виница е наречена улица в кварталите „Подуяне“ и „Гео Милев“ в София (Карта).
Вижте също
Външни препратки
- „25-те Мъченика (Изкупителните жертви за Виница)“, публикувано във в. „Глас Македонски“, брой 36, 37, 38, 39, София, 1898 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads