Винченцо II Гонзага
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Винченцо II Гонзага (на италиански: Vincenzo II Gonzaga; * 7 януари 1594, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 25 декември 1627, пак там) е италиански кардинал, 7-и херцог на Мантуа и на Монферат от 1626 до 1627 г. Със смъртта му изчезва прекият клон на Гонзага ди Мантуа.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Винченцо Гонзага.
Remove ads
Произход

Той е третият син на Винченцо I Гонзага (* 1562, † 1612), 4-ти херцог на Мантуа и 2-ри херцог на Монферат, и на съпругата му Елеонора де Медичи (* 1567, † 1611). По бащина линия е внук на херцог Гулиелмо Гонзага и ерцхерцогиня Елеонора Австрийска, а по майчина – на Франческо I де Медичи, Велик херцог на Тоскана, и Йохана Австрийска. Вуйна му е кралицата на Франция Мария де Медичи. Има трима братя и две сестри:
- Франческо IV (*1586, † 1612), 5-и херцог на Мантуа и 3-ти херцог на Монферат, съпруг на Маргарита Савойска;
- Фердинандо (* 1587, † 1626) кардинал, 6-и херцог на Мантуа и 4-ти херцог на Монферат, съпруг на Камила Ретичина и на Катерина де Медичи;
- Гулиелмо Доменико (* 1589, † 1591)
- Маргарита Гонзага (* 1591, † 1632), херцогиня на Лотарингия като съпруга на Хайнрих II
- Елеонора (* 1598, † 1655), императрица на Свещената Римска империя като съпруга на Фердинанд II
Има и двама полубратя и две полусестри от две извънбрачни връзки на баща си.
Remove ads
Биография
Кардинал и брак
Подобно на по-големия му брат Фердинандо Гонзага Винченцо също трябва да стане католически духовник. На консисторията от 2 декември 1615 г. той е назначен за кардинал-дякон от папа Павел V (но не му е дадена църква в Римския диоцез). На тайната консистория от 5 септември 1616 г. папата обаче уведомява Свещената колегия, че Винченцо, без да е получил свещенство, може да сключи и консумира брак, и следователно Консисторията, с единодушно решение на папата и кардиналите, го лишава от кардиналското достойнство и църковните облаги, свързани с него.[1] Същата година 22-годишият Винченцо се жени за 40-годишната Изабела Гонзага ди Новелара, негова роднина, дъщеря на Алфонсо I Гонзага, маркиз на Новелара. На този брак се противопоставя брат му Фердинандо, който заговорничи да бъде анулиран. След първоначално колебание Винченцо също се присъединява към брат си и срещу жена му е инсценирано фалшиво обвинение в магьосничество. Въпреки това тя, вместо да отговори на обвиненията, като остане в Мантуа (където се страхува, че ще бъде убита), се предава на папата. Последващият процес я оправдава по всички обвинения.
Управление
Когато на 29 откомври 1626 г. брат му Фердинандо умира, Винченцо го наследява в управлението на Херцогство Мантуа, получавайки императорска инвеститура на 8 февруари 1627 г.
По време на краткия период на своето управление той е запомнен най-вече с продажбата на част от художествената колекция на Гонзага, известната Галерия Челесте, продадена за доста висока сума (най-скъпото придобиване на произведения на изкуството от Кралския дом на Англия), но считана за сравнително ниска заради качеството на произведенията, на краля на Англия Чарлз I[2], съпруг на първата му братовчедка Хенриета-Мария дьо Бурбон, чрез търговеца на произведения на изкуството Даниел Нис.
Винченцо II идва на власт със съзнанието, че е последният мъжки член на основното семейство, че бракът му все още не е анулиран (което прави нов брак невъзможен) и че е заплашван от присъда от страна на Съда на Свещената рота. Освен това здравето му е влошено, въпреки че е едва на 33 г. Следователно е необходимо да се определи кадетски клон на семейството, който да наследи основния. Основните европейски сили внимателно разглеждат този избор, като всяка от тях настоява за своя фаворит: Испания и Империята за клона Гонзага ди Гуастала, а Франция – за Гонзага-Невер. Изборът пада върху Карло I Гонзага-Невер, братовчед на бащата на Винчецо, на чието семейство, въпреки противното мнение на императора, е поверено династичното унаследяване, тъй като то е най-близкият клон по родство и произлиза, за разлика от по-далечните клонове, от първия херцог на Мантуа Федерико II. На 25 декември 1627 г., вече на прага на смъртта, Винченцо дава съгласие за брака между Карло II Гонзага-Невер (син на Карло I Гонзага-Невер) и племенницата си Мария Гонзага, дъщеря на покойния херцог Франческо IV. След сватбата Винченцо II умира: отказът на император Фердинанд II да одобри наследяването на Карло I Гонзага-Невер предизвиква избухването на Войната за мантуанското наследство. След смъртта на Винченцо на 25 декември 1627 г. прекият клон на семейство Гонзага от Мантуа изчезва.
Remove ads
Брак и потомство
Има четири извънбрачни сина:[3][4]
От Луиджа „Испанката“ има един син:
- Луиджи Гонзага († като бебе)
От Паола Скарпели има един припознат син:
- Федерико Гонзага (* 1619, † 1630), абат на Лучедио
От неизвестни жени има двама сина:
- Тиберио Силвио Гонзага (*1620, † 1630), рицар на Малтийски орден и бали на Армения
- Джовани Гонзага († 1645, Малта), рицар на Малтийския орден и абат на Лучедио в Монферат
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads