Вичища (дем Хрупища)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Вѝчища (в местния говор Вѝчишча, на гръцки: Νίκη, Ники, до 1954 Βίτσιστα или Βύτσιστα, Вициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вичища.
Remove ads
География
Селото се намира на 24 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра югоизточно от Нестрам (Несторио), в северните поли на Одре (Одрия) на левия бряг на река Галешово.
История
Етимология
Според Йордан Заимов името Вицани е от българското Бичани, което е от бик, с обичайна графична замяна на б с β.[2]
Според академик Иван Дуриданов името е от първоначален патроним на -ишти -itji от личното име Вичо, хипокористикон от Вито-мир, сравнимо със сръбското лично име Вича. Името съответства на хърватското селищно име Vičići.[3]
В Османската империя
Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато под албански натиск и заселено с албанци мюсюлмани.[4] В края на XIX век Вичища е самотно албанско мюсюлманско село в Костурска каза на Османската империя, обградено от гръцките села Лъка и Скумско от запад, българските Езерец и Головраде от юг и помашкото Забърдени от изток. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вичища (Вичани, Вицани) грешно е показано като гръцко село със 160 жители гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вичища е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[6]
Гръцка статистика от 1905 година отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.[7]
Вичищките албанци, може би под влияние на Албанското възраждане, подобно на тези от корещанското изолирано албанско село Сливени, спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.[8]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година във Вициста (Βίτσιστα) има 30 мюсюлмански албанофонски семейства.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вичища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Вичища е обозначено като албанско селище.[11]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вичища (Вичишта) има 35 къщи арнаути мохамедани.[12]
В 1924 година мюсюлманските му жители се изселват в Албания и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско със 121 жители бежанци от 123[13][4] или според други данни изцяло бежанско с 38 семейства и 131 души гърци бежанци.[14] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно и жителите му се изселват в полските села, но след войната се връщат.[4]
През 1954 година селото е прекръстено на Ники, в превод победа.
Жителите се занимават с отглеждане на жито, овошки и малко със скотовъдство.[4]
Remove ads
Личности
- Родени във Вичища
Никола Йорданов (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина, Седма кумановска дружина[15]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads