Владая (дем Кукуш)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Владая (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, до 1926 година Βλαδάγια, Владая[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Владая.
Remove ads
География
Селото е разположено на 220 m надморска височина, на 3,5 km южно от Дойранското езеро и село Дойран (Дойрани).[2][3]
История
Етимология
Според „Българския етимологичен речник“ името произхожа от личното име Владай, запазено в 1577 година във влахобългарска грамота – сравнимо е старополското лично име Włodау. Името е прилагателно с наставка -ja, тоест Владаева (вьсь, тоест село) или родителен падеж от Владай – сравними са сръбското местно име Владаје, румънското Vlădaia и други. Възможно е и името да е направо от женското лично име Владая, запазено във влахобългарска грамота от 1610 година.[4]
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619 – 1620 година е отбелязано, че селото има 3 джизие ханета (домакинства).[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Владя (Vladya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 50 домакинства, като жителите му са 264 българи.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Владая е село в Дойранска каза и брои 150 жители българи.[7]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владая има 232 българи екзархисти и работи българско училище.[8] В 1906-1907 година свещеник в селото е Христо Наков.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Владая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Владая пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета селото е посочено като едно от 11-те български села в Дойранско, опожарени от гръцки войски.[11]
В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владая (Владаja) има 23 къщи славяни християни.[12] Българските му жители бягат в България по време на Междусъюзническата война и в 1913 година селото е без жители.[3] Още след Първата световна война в селото са заселени няколко семейства гърци бежанци. По-късно са заселени още бежанци от Кавказ и Понт.[3] В 1928 година в селото има 86 бежански семейства с 293 жители.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Акритас.[14]
Църквата „Свети Георги“ от 1884 година е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[15] В селото има и църква „Свети Антоний“ от 1888 година.[16]
Населението традиционно произвежда много жито и тютюн и се занимава и със скотовъдство.[3]
Remove ads
Личности
- Родени във Владая
Вано Колев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Четвърта рота на Трета солунска дружина[18]- Дино Стоянков, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[19]
Йезекиил Кефалас (р. 1938), гръцки духовник- Йосиф Тошков (1903 – 1933), български комунист
- Кирил Митев (Митов, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[20]
- Спирос Авгитидис (1935 – 2010), гръцки политик
- Христов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, изгорял при взрив на боеприпаси[21]
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads