Владимир Везенков
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Владимир Стоянов Везенков е руски и български офицер.
Биография
Везенков е син на известния строител и поборник за свободата на Македония – Стоян Везенков. Роден е в Крушево. Непосредствено преди Руско-Турската война от 1877-1878 година семейството му се мести от Сърбия в Русия. След войната руското правителството, което зачита високия патриотизъм на вуйчо му Константин Везенков и баща му, дава стипендия на Владимир и братовчед му Александър. Те са настанени във военно училище в Москва.[1] Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година, в която е ранен. Братовчедите участват в учредяването на Българско студентско дружество в Москва през 1895 година. То има за цел пропагандата и събирането на материални средства зо освобождението на Македония и Одринско.[2] Владимир завършва с отличие военната си подготовка. Жени се за Вера Георгиева Тилева, дъщеря на Теофилакт Тилев.
Издава в Москва „Военная гимнастика, руководство для гимназии, реалных училищ, учительских институтов и учительских семинарий“ в 1889 година, която е посрещната добре от руската преса. В 1890 година издава „Военная гимнастика для начальных училищ с трехлетным курсом“.[3][4] Като офицер взема участие в Руско-японската война. През 1908 г. Владимир Везенков се оженва за Мария Фаворска, праправнучката на знаменития руския богослов и Московски митрополит Филарет Дроздов, на когото царска Русия дължи в голяма степен отмяната на крепостното право.
При избухването на Балканската война в 1912 година като руски капитан идва в България и взема участие като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Като командир от 10-а прилепска дружина той участва при атаката на Гюмюрджина.[5] По-късно служи в щаба на 3-та бригада на МОО.[6]
След Балканските войни се връща в Русия. Пише спомени издадени на руски език за участието си във войната.[7] След Октомврийската революция от 1917 година се включва в Бялата гвардия. От 1918 г. семейството на Владимир Везенков живее в София. В София Везенков живее в голяма бедност. Едва в последните години от живота му Народното събрание му отпуска скромна пенсия. Участва дейно в сдружението на белогвардейската емиграция в България.[8]
Умира през 1930 година или на 18 октомври 1933 година в София.[9]
Remove ads
Родословие
| Йован Везенков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Везенкова | Стоян Везенков (1828 – 1897) | Константин Везенков (1848 – 1878) | Петър Везенков | Румена Мушевска (1825 – 1881) | Иван Мушевски (1820 – 1900) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Везенкова | Косара Везенкова | Владимир Везенков (1866 – 1930) | Александър Везенков (1867 – 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Везенков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Везенков | Сашко Везенков (р. 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Везенков (р. 1995) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Външни препратки
- "Энвер-бей под Шаркиоем; сражения с 21-го по 29-е января 1913 года (воспоминания русскаго добровольца)", публикувано във „Военный Сборник“, брой 6, 7, Санкт Петербург, 1914 година
- "Молба до Господина Председателя на XXII обикновено народно събрание", София, 24 декември 1927 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads