Владимир Топенчаров

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия (БКП).

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

---

Владимир Топенчаров
български журналист и политик
Роден	2 април 1905 г. София, Княжество България
Починал	31 юли 1997 г. (92 г.) София, Република България
Политика
Партия	БКП (1929)
Отличия	Димитровска награда
Депутат
VII НС   VIII НС

Биография

Той е роден на 2 април 1905 година в София. И бащиният му и майчиният му род са охридски. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.^[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)^[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,^[3] който е женен за сестра му Люба Топенчарова.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в VII и VIII народно събрание. Член на ЦК на БКП. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15

Награди

• орден „9 септември 1944 г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
• орден „Народна република България“ втора степен (1945),
• орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
• орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963)
• орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
• звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
• Герой на социалистическия труд на България (23 май 1969)^[4]
• орден „Георги Димитров“ (1970, 1971, 1976)
• носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
• Димитровска награда (1969)
• Герой на Народна република България (1986) по случай неговата 80-а годишнина

Родословие

Евтим Топенчаров (1865 – 1953)

Александра Кецкарова (1873 – 1951)

Вера Папурска (1904 – 1983)

Трайчо Костов (1897 – 1949)

Люба Костова (1899 – 1959)

Иван Топенчаров (1908 – 1997)

Владимир Топенчаров (1905 – 1997)

Надежда Димитрова (1901 – 1989)

Владимир Топенчаров (р. 1933)

Външни препратки

• От и за Владимир Топенчаров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Владимир Топенчаров, в Google Наука