Владислав Алексиев

Владислав Николов Алексиев е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, професор по българско и славянско средновековно право, специалист по византийско право.

Владислав Алексиев
български юрист
Роден	1 ноември 1884 г. Солун, Османска империя
Починал	23 април 1962 г. (77 г.) София, Народна република България
Учил в	Битолска българска класическа гимназия Софийски университет
Работил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Право, история
Семейство
Баща	Никола Алексиев (възрожденец)
Майка	Царевна Миладинова
Деца	Цветана Алексиева

Биография

Алексиев е роден в 1884 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя. Син е на Царевна Миладинова и Никола Алексиев, внук на Димитър Миладинов. Учи в Солунската българска гимназия и в 1904 година завършва Българската класическа гимназия в Битоля, където негов учител е Парашкев Цветков. Като гимназист в Битоля влиза в македоно-одринското освободително движение, в което е въведен от съучениците си Арсений Йовков и Луканов.^[1]

От 1904 до 1906 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1906 година продължава образованието си в Лайпциг, но прекъсва и в 1907 – 1908 година преподава в Солунската гимназия. В 1909 година завършва право в Лайпциг, а през 1910 защитава докторат в същия университет. Завръща се в Солун и става учител в Солунската българска търговска гимназия.

През есента на 1913 година семейството му е прогонено от Солун от новите гръцки власти и се преселва в България, където Алексиев става преподавател във Военното училище и скоро след това – в Софийския университет. През 1931 е избран за професор по средновековно българско и славянско право. Участва във Византоложките конгреси в София през 1934 и в Рим през септември 1936 година.

По повод 40-ата годишнина от Илинденското въстание, чествана от Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, Владислав Алексиев пише:

„

Ние македонските българи много обичаме миналото време, много ценим юнашките подвизи на нашите братя, нашите бащи и деди. Това е върховен дълг. Достоен е човек, който цени делото на предхождащите го поколения. Дваж по-достоен е народ, който цени делото си – от вчера и от онзи ден. Но народите живеят не само с минало. Здравите народи, достойните за напредък народи живеят и денонощно работят за утрешния ден, за бъдещето си. Това ни най-вече завеща Илинден![2]

“

Скоро след Деветосептемврийския преврат, през 1950 г. Алексиев е набързо пенсиониран от Юридическия факултет на университета за прогерманска и „фашистка дейност“. Женен за Елзе Алексиева (родом от Лайпциг), той е баща на три деца – Цветана (1922 – 2000), Борислав, Надежда.

Изследванията на Алексиев са свързани с българското и славянското право. Член е на Македонския научен институт и Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт в София (1932).^[3][4][5][6]

Трудове

• „Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието“, София, 1928, 80 с.
• „Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения в семейството според паметниците на ІХ в.“, София 1931
• „Сборник Солун“, София, 1934 (заедно с Петър Дървингов)
• „За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХІІІ и ХІV век“, София, 1934, 45 с.
• „Епоха, земя и хора“ – материали из българското възрожденско минало“, София, 1939
• „Записки по история на българското право“, София, 1939
• „Основи на историята на българското право“, София 1940, 240 с. (второ издание – София, 1943, 264 с.)
• „Някои основни въпроси из областта на българската правна история“, София, 1941, 35 с.
• „Българска земя. Път и легенда“, София, Македонски научен институт, 1943, 258 с.
• „Българско право – история и основи“, София, 1946
• „Основи на история на славянското право“, София, Университетска печатница, 1946, второ издание, 472 с.

Родословно дърво

Петър Попалексиев

Никола Алексиев (1851 – 1941)

Царевна Миладинова (1856 – 1934)

Владислав Алексиев (1883 – 1992)

Елзе Бернхард

Райна Алексиева (1897 – 1984)

Мария Попантова (1888 – 1968)

Христо Попантов (1879 – 1964)

Димитър Алексиев (1892 – 1975)

Хариклия Робева (1893 – 1971)

Цветана Алексиева (1922 – 2000)

Надежда Алексиева (1925 – ?)

Борислав Алексиев (1928 – ?)

Веселин Антов (1919 – ?)

Иван Антов (1923 – 1985)

Никола Антов (1925 – 1986)

Никола Алексиев (1923 – 2019)

Ангел Алексиев (1925 – ?)

Външни препратки

• „Илинден – символ на българската духовна мощ“, публикувано във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.