Воденичарово

Воденичàрово е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

Воденичарово
Воденичарово 42.238662, 25.497962 Воденичарово
Общи данни
Население	57 души[1] (15 март 2024 г.) 7,38 души/km²
Землище	7,756 km²
Надм. височина	183 m
Пощ. код	6051
Тел. код	04125
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	11675
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)

География

Село Воденичарово се намира на около 23 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 15 km изток-североизточно от град Чирпан. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 183 m. Климатът е преходно-континентален.

Източно от село Воденичарово тече на юг Ездачевска река, десен приток на река Мартинка.

Общински път на изток свързва село Воденичарово със село Михайлово (и със спирка „Михайлово“ на железопътните линии Пловдив – Бургас и Русе – Горна Оряховица – Подкова), а през него – и със селата Борово, Ловец, Калояновец, Осларка и други.

Землището на село Воденичарово граничи със землищата на: село Михайлово на североизток и изток; село Самуилово на югоизток; село Гита на югозапад; село Малко Тръново на запад.^[2]

Етническият състав на населението на село Воденичарово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[3]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	56	100
Българи	56	100
Турци	0	0
Цигани	0	0
Други	0	0
Не се самоопределят	0	0
Не отговорили	0	0

Към 15 март 1924 г. в село Воденичарово има регистрирани: 24 души по постоянен адрес; 57 души по настоящ адрес; 13 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.^[4]

Числеността на населението на село Воденичарово по данните от преброяванията^[5] от 1934 г. насам се променя както следва:^[6]

Година на преброяване Численост 1934 564 1946 608 1956 548 1965 394 1975 270 1985 187 1992 150 2001 111 2011 56 2021 56

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Дермен махле, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Дермен махле е преименувано на Воденичарово през 1906 г.^[7]

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Воденичарово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.^[8]