Южна България
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. Южната част е по-голяма по площ и по-гъсто населена. Южна България граничи със Сърбия на северозапад, Северна Македония на запад, Гърция на юг, Турция на юг и югоизток и Българското Черноморие на изток. Тази географска област се отличава с разнообразен релеф и природни условия. На изток се намира Горнотракийската низина, а на юг и запад са преобладават най-високите планини на България Рила, Пирин и Родопите, както и по-малки или по-ниски планини и долини на запад, например: Витоша, Беласица, Осогово, Софийска котловина, Задбалкански котловини. В Южна България се намира столицата София, както и някои от най-големите градове като Пловдив, Бургас и Стара Загора. В административно отношение се включват 14 области, от горе надолу и от ляво надясно на картата:
|
|
В древността Иречековата линия разделя латинския (на север) и старогръцкия (на юг) езици на Балканите със Северна България на север от нея и Южна България на юг от нея. Много по-късно, след Освобождението на България през 1878 г., цяла Северна България и Софийска област стават Княжество България, докато по-голямата част от останалата територия на Южна България е част от Източна Румелия под контрола на Османската империя до Съединението на България през 1885 г. Пиринска Македония става част от България след Букурещкия договор от 1913 г., а единственото придобиване на България по силата на Ньойския договор от 1919 г. след Първата световна война е малка част от територията на юг от Сакар.
Remove ads
Галерия




Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads