Възкресия Вихърова

Възкресия Вихърова е българска театрална режисьорка.

Възкресия Вихърова
българска театрална режисьорка
Родена	28 юни 1957 г. (68 г.) Каварна, Народна република България
Националност	България
Работила в	Нов български университет
Научна дейност
Област	режисура, актьорско майсторство
Учила при	проф. Надежда Сейкова

Биография

Възкресия Вихърова Анастасова е родена в Каварна на 28 юни 1957 година. Завършва режисура и актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1983). Специализира при проф. Кафиц във Валфдорф Педагоги, Виена (1994 – 1995). Дебютира с постановка на „Дневникът на един луд“ – Жан-Клод Кариер в ДТ – Димитровград (1983). Работи в ДТ – Димитровград, ДТ – Видин, Драматичен театър – Хасково в Хасково, Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Асистент на проф. Елена Баева във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1989 – 1991), от 1991 г. е режисьор на свободна практика, през същата година основава Театралния департамент на Нов български университет, автор и директор на бакалавърска програма по актьорско майсторство и режисура, главен асистент, а от 2002 г. – доцент.^[1][2]

Поставя спектакли на много и различни български сцени, както и на европейски. В началото на творческата си кариера Възкресия Вихърова е напълно отдадена на експеримента, но след 2005 година прави комуникативни спектакли за по-широка публика – „Коко“ и „Фантомна болка“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Ужасните родители“ в Театър „София“), българо-австралийския проект „Индже“ (по разказа на Йордан Йовков).^[1]

Тя е основател и ръководител на Театър на голия охлюв – университетски театър на НБУ. Със свои спектакли и с участието на студенти е участвала в едни от най-известните и престижни театрални форуми като Варненско лято, Европейски месец на културата – Пловдив (1999), Международен театрален фестивал – Лвов, Украйна – където спечелва специалната награда на фестивала (1996), Театрален фестивал МОТ“ – Скопие, Македония (1995), Международен фестивал на театралните училища – Амстердам, Холандия (1994, 1995), UNIDRAM’95 – Потсдам, Германия (1995), „Dance ’95“ – Мюнхен, Германия (1995), Международен театрален фестивал – Олденбург, Германия (1995), Международен театрален фестивал – Единбург, Великобритания (1993, 1994), Международна среща на театралните академии „Istropolitana“ – Братислава, Словакия (1994), Втора европейска среща на театралните академии – Търгу Муреш, Румъния (1993), Международен театрален фестивал – Скопие, Македония (1995), турнета в Австралия (1995), Австрия (1992, 1993), Италия (1990), Франция (1993).^[1]

Постановки[1]

През сезон 1989 – 1990 г. създава спектакъла Бит по текстове на Иван Хаджийски, който става и основа за обучение на студентите.^[2]

Информацията в списъка подлежи на допълване.

• „Звезди“ – А. Ошецка,
• „Бит I“ и „Бит II“ – по Иван Хаджийски,^[3]
• „Дзън“ – по Е. Харитонов,
• „В лунната стая“ на Валери Петров,
• „Слепците“ – по Морис Метерлинк,
• „Аз и ти“ на П. Жералди,
• „Президентките“ на Вернер Шваб,
• „Индже“ – по Йордан Йовков,^[4]
• „Вишневи сестри“ на от Майкъл Грийн,^[5]
• „Домът на Бернарда Алба“ на Федерико Гарсия Лорка (Народен театър „Иван Вазов“),^[6][7]
• „Английската любовница“ – по романа на Маргьорит Дюрас,^[8]
• „Ужасните родители“ ^[9][10][11] и „Лудата на дома“ на Жан Кокто,
• „Коко“ на Саня Домазет^[12]
• „Жарава“^[13] и „Амарантос“^[14] на Димитър Кабаков,
• „Ковачи“ на Алек Попов,^[15][16] и др.

Признание и награди

Награди

• „Бит“ – награда на журито за полифоничност в театрален спектакъл – Фестивал „Инфант“ в Нови сад
• „Надежда сляпата“ – спектакъл в Народен театър „Иван Вазов“ – първа награда за женска роля на Фестивал на камерните форми във Враца
• „Надежда сляпата“ – спектакъл в Народен театър „Иван Вазов“ – награда за сценография на Фестивал на новата българска драма в Шумен
• „Топлината през ноември“ – спектакъл на драматичен театър Шумен – награда за главна мъжка роля на Фестивал на новата българска драма в Шумен
• „Москва“ – спектакъл на Драматичен театър Шумен – награда за сценография на Фестивал на новата българска драма в Шумен
• „Домът на Бернарда Алба“ – спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“ – „Аскеер“ за поддържаща женска роля
• „Жарава“ – всички възможни награди за главна женска роля на територията на страната
• „Амарантос“ – спектакъл на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ – „Икар“ за авторска музика

Номинации

• „Бит“ – номинация Аскер за сценография и костюми
• „Домът на Бернарда Алба“ – спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“ – номинация Икар за режисура
• „Амарантос“ – спектакъл на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ – номинация Икар за поддържаща женска роля