Вълко Велчев

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11^-а пехотни дивизии.

Вълко Велчев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 – ?
Род войски	Българска армия
Командвания	2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Орден „За храброст“ IV степен Орден „Св. Александър“ III, IV и V степен с мечове Орден „За военна заслуга“ II и III степен Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 февруари 1859 г. (стар стил) Стара Загора, Османска империя
Дата и място на смърт	6 ноември 1935 г. (76 г.) София, България

Биография

Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът.^[1] Служи като началник на 6-а пеша бригада.

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11^-а пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 – 4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия.^[2]

През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.^[3]

Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.

Семейство

Вълко Велчев е женен и има 4 деца. Негов син е адвокатът Асен Велчев.^[4]

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (9 юли 1881)
• Капитан (9 септември 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (9 август 1891)
• Полковник (9 август 1895)
• Генерал-майор (14 февруари 1901)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен
• Орден „Свети Александър“ III, IV и V степен с мечове
• Орден „За военна заслуга“ II и III степен
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 136.
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 68
• Форуми „Бойна слава“ – Велчев, Вълко Стамов