Вършец (община)

Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Вършец (община) 43.183, 23.283
Общи данни
Област	Област Монтана
Площ	240.11 km²
Население	8 078 души
Адм. център	Вършец
Брой селища	9
Сайт	www.varshets.bg
Управление
Кмет	Иван Лазаров (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (5) АБВ (3) РБ (2) ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (1) БСП (1) ДПС (1)

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Монтана. С площта си от 240,112 km² заема 8-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,6% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад и северозапад – община Берковица;
• на север – община Криводол, област Враца;
• на изток – община Враца, област Враца;
• на юг – община Своге, Софийска област.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е средно, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Южната и източната половина на общината се заемат от склоновете на две планини, части от Западна Стара планина. В южната половина се простира северната част на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Берковица, а източната ѝ половина се заема от крайните северозападни части на Врачанска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината – връх Стрешеро (1215 m) се издига източно от село Горно Озирово, на границата с Община Враца.

На север от Козница и на запад от Врачанска планина на около 350 – 500 m н.в. е разположена Вършецката котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Котловината е широко отворена на североизток, като в тази посока е и нейният наклон. По цялото ѝ протежение протича река Ботуня. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район разположен северно и северозападно от котловината, известен под името Замфировска хълмиста област. Нейната максимална височина – Драганички връх (638,5 m) се намира западно от село Черкаски.

Минималната височина на община Вършец се намира северно от село Стояново, в коритото на река Ботуня – 228 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Вършец е река Ботуня, която протича през нея с цялото си горно течение. Тя води началото си от източното подножие на връх Тодорини кукли и се насочва на североизток, като протича в дълбока и залесена долина. Югозападно от град Вършец навлиза във Вършецката котловина, преминава през общинския център, пресича надлъжно цялата котловина и северно от село Стояново напуска общината. В нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки водещи началото си от околните планини и хълмистата област, заграждащи котловината.

Климат

Климатът в района на община Вършец е умерено континентален и е под влиянието на западните и северозападните ветрове, с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физикогеографски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е – 2,1 °C, средномесечната юлска температура е 22 °C, а средногодишната температура достига 11 °C, като са характерни големи температурни амплитуди. На юг в планинските части температурните амплитуди намаляват. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната сума е 953 мм/м2 с максимум през месеците май и юни, а минимум през януари и февруари. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е малък, а снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Скоростта на вятъра е 1,1 м/сек. Главно поради това величината на охлаждане е много малка. Поради малката си скорост той влияе освежаващо и пречиства въздуха, който в община Вършец е умерено влажен.

Население

Населени места

Общината има 10 населени места с общо население 6927 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място	Преброяване (от септември 2021)[1]	По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2]	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)
Вършец	5465	5661	81,96	69.07
Горна Бела речка	55	46	19,975	2.3
Горно Озирово	233	218	43,666	4.99
Долна Бела речка	105	94	15,159	6.2
Долно Озирово	333	362	14,892	24.31
Драганица	170	134	16,948	7.91
Клисурски манастир	10	13	–	-
Спанчевци	296	342	17,335	19.73
Стояново (Сердар чифлик, Сердар, Стоян Лилково)	75	42	7,145	5.88
Черкаски (Хаджийска махала)	185	176	23,032	7.64
Общо за общината:	6927	7088	240,11	29.52
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021)

Община Вършец
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	11728	12692	12743	11654	12119	11481	11066	9870	8203	6927
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Население по възрастови групи

Население по възрастови групи към септември 2021 година[1]
Общо	0 – 4	5 – 9	10 – 14	15 – 19	20 – 24	25 – 29	30 – 34	35 – 39	40 – 44	45 – 49	50 – 54	55 – 59	60 – 64	65 – 69	70 – 74	75 – 79	80 – 84	85+
6927	294	384	397	301	317	306	374	316	338	425	548	488	490	489	550	445	287	178

Етнически състав

Етноси в община Вършец (2011)
Етническа група			процент
българи			81.96%
цигани			17.42%
турци			0.05%
други и неопределени			0.57%

Етническа група от общо 7738 самоопределили се (към 2011 година):^[3]

• българи: 6342
• турци: 4
• цигани: 1348
• други: 18
• неопределени: 26

Административно-териториални промени

• Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава Клисурския манастир за отделно населено място – ман.с. Клисурски манастир;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сердар чифлик на с. Сердар;

– преименува с. Хаджийска махала (Хаджи махла) на с. Черкаски;

• Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Сердар на с. Стоян Лилково;
• Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стоян Лилково на с. Стояново;
• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Заножене и го присъединява като квартал на с. Вършец;
• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вършец за гр. Вършец;

Транспорт

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,5 km:

• участък от 19,2 km от Републикански път III-162 (от km 13,8 до km 33,0);
• последният участък от 11 km от Републикански път III-812 (от km 6 до km 17,0);
• началният участък от 2,3 km от Републикански път III-1621 (от km 0 до km 2,3).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.