Враца (община)

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Община Враца 43.2, 23.55
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Враца
Площ	706,236 km²
Население	75 368 души
Адм. център	Враца
Брой селища	23
Сайт	vratza.bg
Управление
Кмет	Калин Каменов (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	37 съветници ГЕРБ (14) БСП (6) Либерален алианс – Има бъдеще за Враца (4) Коалиция „Народен съюз за Враца“ (4) ВМРО – БНД (3) БДЦ (3) РБ (3)
Община Враца в Общомедия

Топографска карта на община Враца

География

Положение

Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 706,236 km², което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини:

• на северозапад – община Криводол;
• на североизток – община Борован и община Бяла Слатина;
• на югоизток – община Роман;
• на юг – община Мездра;
• на югозапад – община Своге от Софийска област;
• на запад – община Вършец от област Монтана.

Релеф

Изглед към град Враца през 2010 г.

Изглед към село Згориград през 2012 г.

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.

Средната част от територията на община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от възвишенията Милин камък и Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.

Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.

Води

Територията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.

На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи

Забележителности

Природните забележителности на територията на община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „Скакля“ и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.

Населени места

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)
Баница	836	37,395	Горно Пещене	289	25,923	Нефела	560	5,364
Бели извор	595	28,038	Девене	817	44,064	Оходен	169	19,151
Веслец	181	14,929	Згориград	1527	27,602	Паволче	593	16,695
Вировско	232	23,476	Костелево	695	22,631	Тишевица	400	22,725
Власатица	279	13,141	Лиляче	717	32,505	Три кладенци	637	28,199
Враца	50 666	154,288	Лютаджик	117	34,899	Челопек	425	20,811
Върбица	370	26,833	Мало Пещене	47	7,436	Чирен	629	48,512
Голямо Пещене	447	32,334	Мраморен	514	24,649	ОБЩО	61742	706,236

Административно-териториални промени

• МЗ № 2709, обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в населено място с. Бели извор
• МЗ № 2918, обн. 11 януари 1943 г. – заличава с. Метковец и го присъединява като квартал на гр. Враца
• МЗ № 593, обн. 03.04.1945 г. – обединява н.м. Веслеца (от гр. Враца), н.м. Мраморен (от с. Мраморен) и н.м. Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за ново населено място с. Веслец
• Указ № 960, обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене
• Указ № 757, обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца
• Указ № 2294, обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги признава за отделни населени места с. Бистрец и с. Кулата
• Указ № 583, обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца
• Указ № 19, обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	73 894	64 334	61	2215	207	258	6819	100.00	87.06	0.08	2.99	0.28	0.34	9.22
Враца	60 692	53 275	54	1045	185	216	5917	Враца	87.77	0.08	1.72	0.30	0.35	9.74
Згориград	1681	1624	0	0	3	3	51	Згориград	96.60	0.00	0.00	0.17	0.17	3.03
Баница	1149	642		184		3	316	Баница	55.87		16.01		0.26	27.50
Девене	1032	902		75		8	45	Девене	87.40		7.26		0.77	4.36
Лиляче	857	831		8		6	10	Лиляче	96.96		0.93		0.70	1.16
Три кладенци	812	590	3	198			19	Три кладенци	72.66	0.36	24.38			2.33
Костелево	782	730	0	0	0	3	49	Костелево	93.35	0.00	0.00	0.00	0.38	6.26
Чирен	742	711	0	6			24	Чирен	95.82	0.00	0.80			2.42
Бели извор	698	358		70		3	266	Бели извор	51.28		10.02		0.42	38.10
Паволче	696	676	0	0			18	Паволче	97.12	0.00	0.00			2.58
Мраморен	650	629	0	0	3	3	15	Мраморен	96.76	0.00	0.00	0.46	0.46	2.30
Нефела	522	286		227		4	3	Нефела	54.78		43.48		0.76	0.57
Тишевица	512	396		107			6	Тишевица	77.34		20.89			1.17
Челопек	502	496	0	0	0	0	6	Челопек	98.80	0.00	0.00	0.00	0.00	1.19
Голямо Пещене	476	397		75	0		1	Голямо Пещене	83.40		15.75	0.00		0.21
Върбица	474	273		148			50	Върбица	57.59		31.22			10.54
Горно Пещене	368	363	0	0			4	Горно Пещене	98.64	0.00	0.00			1.08
Власатица	354	329	0	22			1	Власатица	92.93	0.00	6.21			0.28
Вировско	304	255	0	44			4	Вировско	83.88	0.00	14.47			1.31
Оходен	234	226	0	6	0	0	2	Оходен	96.58	0.00	2.56	0.00	0.00	0.85
Веслец	166	161	0	0	0	0	5	Веслец	96.98	0.00	0.00	0.00	0.00	3.01
Лютаджик	137	130	0	0	0	0	7	Лютаджик	94.89	0.00	0.00	0.00	0.00	5.10
Мало Пещене	54	54	0	0	0	0	0	Мало Пещене	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	73 894	100.00
Православие	45 565	61.66
Католицизъм	296	0.40
Протестантство	196	0.26
Ислям	51	0.06
Друго	63	0.08
Нямат	3794	5.13
Не се самоопределят	4136	5.59
Непоказано	19 793	26.78

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4][5][6][7]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	36,59 %	40,87 %		48,66 %	49,93 %
Общ брой места	37	37	37	37	37
ГЕРБ		16	15	14	16
Българска социалистическа партия		8	7	6	5
Местна коалиция Български демократичен център - БДЦ (АБВ, ЗС Александър Стамболийски, РДП)					4
Местна коалиция "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията (БАСТА)" (ПП БАСТА, ПП ДПС, ПП НДСВ, ПП Политическо движение Социалдемократи, ПП Новото време)					3
Демократична България - обединение (Да България, ДСБ, Зелено движение)					2
Земеделски народен съюз					2
ПП Съюз на демократичните сили					2
Либерален алианс – Има бъдеще за Враца				4
Коалиция „Народен съюз за Враца“				4
Реформаторски блок				3
ВМРО – Българско национално движение		2		3	3
Български демократичен център			2	3
Земеделски народен съюз			3		2
Коалиция „ВМРО – БНД, Движение за европейска интеграция“			3
Национално движение „Симеон Втори“	3	5	2
Движение „Свободен избор“			2
Иван Николов Узунов – независим	1		1
Коалиция „Синята коалиция, ВМРО – НИЕ“			1
Атака		4	1
Коалиция „Граждани за единство, равенство и просперитет – ГЕРП“ (Движение за права и свободи, Българска социалдемократическа партия, Либерален алианс)		2
Коалиция „БСП и ...“	13
Коалиция „ВМРО – БНД, Съюз на свободните демократи“	5
Съюз на демократичните сили	3
Движение „Гергьовден“	3
Обединена коалиция Враца 2007	2
Българска социалдемокрация	1
Коалиция „Български демократичен съюз – Радикали, Християнсоциален съюз, ВМРО – БДД“	1
Евророма	1
Движение за национално възраждане „Оборище“	1
Движение „Напред България“	1
Рома	1
Партия на българските жени	1

Общински кмет

• 2003 – 2007 г. – Воислав Бубев.

Печели Местни избори 2003 като (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).

• 1995 – 2003 г. – Румен Стоманярски.

Печели Местни избори 1999 издигнат от (Обединение за Враца) на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).

Печели Местни избори 1995 издигнат от (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

Награди

Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Калин Каменов за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.

Транспорт

През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km:

• участък от 21,5 km от Републикански път I-1 (от km 129,3 до km 150,8);
• участък от 8,9 km от Републикански път II-13 (от km 28,7 до km 36,7);
• началният участък от 25,6 km от Републикански път II-15 (от km 0 до km 25,6);
• началният участък от 16,6 km от Републикански път III-101 (от km 0 до km 16,6);
• целият участък от 16,4 km от Републикански път III-1002;
• целият участък от 17,6 km от Републикански път III-1004;
• последния участък от 27,4 km от Републикански път III-1306 (от km 37,6 до km 65,0).

Топографски карти

• Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.