Гаврил Спасов (революционер)

Гаврил Митов Спасов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Гаврил Спасов
български революционер
Роден	1881 г. Пресека, Османска империя
Починал	29 септември 1947 г. (66 г.) Кюстендил, Народна република България

Свидетелство за участие в Балканската война на Гаврил Митов Спасов, 29 март 1943 година

Биография

Гаврил Спасов е роден в 1881 или 1882 година^[2] в кочанското село Пресека, тогава в Османската империя.^[1] Влиза във ВМОРО и в 1902 година постъпва в четата на Христо Чернопеев. Участва в еднодневното сражение на четата между Зърновци и Лески, в което четата губи 5 убити и 1 ранен. Оттеглят се към връх Готен, където обаче преди Великден дават ново еднодневно сражение на турците, този път без жертви, и се оттеглят в Свободна България.^[3]

Около Кръстовден 1903 година отново навлиза с Чернопеев в Македония. В Клинчарската махала на Пресека е открита от турци, оттегля се към местността Стрижабото, където отново се сражава две нощи, като дава 35 убити четници и се оттегля в България.^[3]

През септември 1904 година навлиза в Македония с подпоручик Панчо Константинов и дава сражение на връх Китка и Султантепе, което трае един ден и нощ, като четата дава само 1 ранен.^[3]

В 1905 година навлиза с четата на Кръстьо Българията, а след като той напуска Кочанска околия, работи с войводата Симеон Георгиев до Младотурската революция през лятото на 1908 година.^[3]

В 1910 година, по време на Обезоръжителната акция на младотурците, бяга с войводата Симеон Георгиев в Свободна България. Назначен е за царевоселски войвода и се връща в околията с чета от 8 – 10 души, с която действа до избухването на Балканската война през лятото на 1912 година.^[3]

При избухването на войната е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Партизанска чета № 35, под ръководството на Симеон Георгиев, с която действа в родното им Кочанско.^[3][4] По-късно е в Сборна партизанска рота на МОО и във 2-ра рота на 14-а воденска дружина. Носител на орден „За храброст“ IV степен.^[4]

В 1914^[5] и в 1915 година е четник на Симеон Клинчарски.^[6]

След Първата световна война участва във възстановената от Тодор Александров ВМРО и служи като куриер.^[3] С писмо до Тодор Александров от 29 декември 1923 година Иван Бърльо предлага да бъде награден със значка на ВМРО „за добросъвестно изпълнение рискованата служба пограничен куриер на Кочанската революционна околия“.^[7]

На 27 април 1943 година, като жител на Кюстендил, подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[3]

Умира на 29 септември 1947 година в Кюстендил като оставя вдовица Еленка Митева от същия град.^[8]