Георги Пулевски
български революционер и публицист, един от основоположниците на македонизма From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Георги М. Пулевски (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер и публицист от Македония,[1] ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.[2]
.svg){kind=small}
Remove ads
Биография
Георги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с хайдутство и обири.[3] През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски Българска легия, а след разпускането ѝ продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.[4]
В края на 60-те години и началото на 70-те на XIX век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските власти[5] и издава два тома речници, – „Речник от четири йезика. I, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. I част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект, смесен със сърбизми,[6] се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.
През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война в четата на Ильо войвода, а след това и в Руско-турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Григор Огненов, Георги Антонов Суранджиев и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е войвода на българска доброволческа чета. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония.[7][8] Първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.
След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.
В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. С указ на княз Александър I от края на 1879 г. му е отпусната 80 франка финансова помощ от държавния бюджет за „поддържане на литературни дейности“[15]. В 1880 година Георги Пулевски издава „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 г. до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Заселва се в село Прогорелец, Ломско, където получава от държавата земя. След това се преселва в Кюстендил.[16] Георги Пулевски умира в София на 13 февруари 1893 година.
Remove ads
Възгледи на Пулевски по Македонския въпрос
Миje славjани коjи се наодиме од македониjа, на jужноисточни краи, jевропа од шар до доспад старославjанисме и нашиjов jазик се велид миjачки, коjе значи чист разговор.[17]
Народ се вељид, људи који се од еден род и који зборувајед еднаков збор, и који, живувајед и кои се другарад еден, со, други, и који, имајед, једнакви, обичаји и песни и весеља, тије људите ји викајед народ а место, во које живувад, народ, се вељид отечество, од тои народ.
Така и Македонциве се народ и местово њивно је Македонија.[18]
В Северна Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговия житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви.
Например в своята последната граматика Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки той приема македонското наречие за български диалект.[19] Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В два документа запазени в архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, по повод на кражба на документи на Пулевски станала в Сърбия, за което той подава жалба в полицията се посочва, че се работи по: „…жалба на Георге Пулевски, от Галичник, България…“.[20] В другия документ, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е направено по жалбата на Пулевски от: „…Дебър, България…“.[20] В свидетелството за отличаването на Пулевски за участието му в Руско-Турската война, от 4 декември 1878 година, издадено от Руската армия, се отбелязва, че:
| „ | „…щабът на сухопътните сили на действащата армия, издава това свидетелство на българина Георгия Пулевски…“[21] | “ |
Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:
| „ | ...С това потвърждавам, че българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато...[22] | “ |
Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:
| „ | ...Покрай българското опълчение, във войната от 1877 – 1878 година, взеха участие и чети от български доброволци... По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети... Войводи на четите бяха Илья Марков, Дмитрий Трифонов, Георгий Пулевский и Георгий Огнянов с Иванчо Роби... Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците...[23] | “ |
Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:
| „ | Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села...[24] | “ |
Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:
| „ | ...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена...[25] | “ |
В „Самовила македонска“ той също жали за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството и провалилият се Санстефански договор и разделянето на македонците от техните еднородни братя българи:
| „ |
|
“ |
Remove ads
Източници
- За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век[неработеща препратка]
- Мияк Галички (Георги Пулевски), „Речник од три јазика“, Държавна печатница, Белград 1875 г. Архив на оригинала от 2012-03-05 в Wayback Machine.
- „Самовила Македонска“, публикувано във в. „Марица“, брой 377, 378, Пловдив, 1882 година
Литература
- Αγγελοπούλου, Άννα. Έθνος και γλώσσα στα Βαλκάνια: Η εικόνα του έργου του Gjorgija Pulevski (1822/1823;-1893) στην ιστοριογραφία της Πρώην Γιουκοσλαβικής Δημοκρατίας της Μακεδονίας, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 – 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2008. σ. 185 – 198. Посетен на 11 август 2014.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads