Кочани
град в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Ко̀чани (на македонска литературна норма: Кочани) е град в Северна Македония с население от 28 330 жители към 2002 г. Център е на едноименната община.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кочани.
Remove ads
География
Градът се намира в източната част на Северна Македония, на 65 km от българската граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината Осогово и северно от Плачковица) от двете страни на Кочанската река. Надморската височина на котловината е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Северна Македония с ориза си и геотермалната вода.
Традиционно Кочани се е делял на три махали. Доклевец, източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума докле.[1] В Стришани тържествено всяка година са стригани градските овце.[2]
Remove ads
История
Кочани е съществувал под това име поне от средата на XIV век. В 1377 г. братята Йоан и Константин Драгаш издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира Хилендар. В района се е намирал манастир „Свети Димитър“.[3]
Според главния български учител в града в 1905 – 1906 г. З. Тасев градът в миналото е бил на север около днешните Горно и Долно Градче и е преместен на юг след оттеглянето на река Брегалница на юг. Наречен е Кочани, тъй като на мястото му преди са били кочини. Градът се увеличил с пълното изселване Папаладовци на север и Старо и Ново Власи.[1]
В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „Свети Георги“.[2] В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кочани има 5950 жители, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 арнаути мохамедани, 150 власи и 360 цигани.[4]
Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Кочане има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочани има 4232 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 210 власи и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.[6]
Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи – 465 български, 20 влашки екзархистки, 6 влашки патриаршистки, 6 сръбски и около 500 турски и цигански. Населението се занимава главно със земеделие, занаяти и търговия. Главната търговия е в ръцете на гърците и власите... българите са повече земеделци. Икономически градът е много добре поставен поради природните богатства, които го окръжават: ориз, жито и др.“[2] В ръцете на българите е градската църква „Свети Георги“, а гърците патриаршисти си имат параклис.[2] Председател на Кочанската българска община е протойерей Трифон Стоянов от Скопие.[7]
Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища – едното „Свети Кирил и Методий“ в Стришани, а другото „Свети Иван Рилски“ в Доклевец. Сградата на централното училище е изградена около 1856 година от поп Мано, внук на поп Мойсо.[2]
През септември 1910 година в града по време на обезоръжителната акция на младотурците са арестувани и бити първенците Костадин Попзахариев, Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.[8]
През юли 1912 г. българите от Кочани са подложени на турски погром. Това дава повод за избухване на Балканската война през есента на същата година.[9] 73 души от Кочани се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
По време на Междусъюзническата война в гр. Кочани са погребани 298 български военнослужещи.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година Кочани попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318 българи.[12]
Поне 18 души родом от Кочани, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[13]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Божин Дим. Грубешлиев от Енидже Вардар е български кмет на Кочани от 8 август 1941 година до 25 юли 1942 година. След това кметове са Йордан Пан. Панчев от София (25 юли 1942 – 22 юли 1943) и Михаил Ст. Караколев от Пловдив (22 юли 1943 – 4 април 1944).[14]
Според преброяването от 2002 година Кочани има 8858 домакинства с 10 541 къщи[15] и 28 330 жители самоопределили се както следва:[16]
| Националност | Всичко |
| македонци | 25 730 |
| албанци | 0 |
| турци | 315 |
| роми | 1951 |
| власи | 193 |
| сърби | 63 |
| бошняци | 1 |
| други | 77 |
В града функционират 4 основни, 2 средни училища, от които едното профилирано училище и един филиал на висше училище.
- Основни училища
- „Никола Карев“;
- „Св. св. Кирил и Методий“;
- „Раде Кратовче“;
- „Малина Попиванова“;
- Средни училища
- Гимназия „Люпчо Сантов“[17] (имаща паралелки с икономически профил).
- Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.[18]
В Кочани се намира и Правният факултет на Щипския университет „Гоце Делчев“.[19]
Remove ads
Личности
От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК Александър Манов, пловдивският просветен деец Серафим Барутчийски. В Титова Югославия министър-председател и член на Председателството на СРМ става кочанчанецът Благой Попов. Александър Алексиев е виден писател в Северна Македония, а Благой Попов е математик академик. От Кочани са членовете на известния Кочани Оркестър.
Други
На Кочани е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).
Побратимени градове
Кочани е побратимен с:
Йенифоча, Турция;
Казанлък, България;
Сигетсентмиклош, Унгария.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads