Георги Черкелов
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Георги Иванов Черкелов е български актьор.
Remove ads
Биография
Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).
Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния (1959 – 1960) и Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995) и в СИФ (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.
Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.
За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.
Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.
Член на САБ и СБФД (1970).
Remove ads
Личен живот
Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.[2]
През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.
От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си.[3][4] Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г.[2] През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.
До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява инсулт.[4]
Remove ads
Смърт
Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г.[5] Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна.
Памет
На Георги Черкелов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Награди
- Заслужил артист (1970)
- Народен артист (1974)
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1967)
- Орден „за заслуги“ към БНА (1974)
- Орден „Стара планина“ за приноса му в българската култура (2001)
- Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „На всеки километър“ (Варна, 1969)
- Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „Мъже в командировка“ (Варна, 1970)
- Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „Зарево над Драва“ и (партинийят секретар) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
- Награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2009)
- Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976)
- Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010)
Remove ads
Театрални роли
Режисьор
- „Полет над кукувиче гнездо“
- „Спасителят в ръжта“
- „Хъкълбери Фин“
- „Борци“ (Стратис Карас)
Актьор
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Ричард III“
- „Както ви се харесва“
- „Ромео и Жулиета“
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
Телевизионен театър
Актьор
- „Страшният съд“ (1992)
- „Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
- „Борци“ (1980) (Стратис Карас)
- „Мари Октобр“ (1980) (Жан Робер, Жюлиен Дювивие, Анри Динсън)
- „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински) – Сократ
- „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
- „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
- „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
- „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли)
- „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)
- „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
- „Болничната стая“ (1964)
- „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
- „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
Хумористични миниатюри
- „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – съдружникът Яков Халер
Remove ads
Филмография
Remove ads
Библиография
- „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads